Заслугите на Антон Новак

Морската градина е гордостта и болката на Варна. Над любимото място за разходка и почивка на варненци постоянно тегне угрозата от застрояване, което разбунва духовете на хората, за които Приморският парк освен всичко друго е и кауза.

Ето защо избрахме да ви запознаем със създателя на Морската градината – такава, каквато я познаваме и обичаме. Представяме ви Антон Новак през погледа на Христо Мирски, в публикуваната в бр. 6 на в. “Варненски кореняк” статия от 1937 г.

Заслугите на Антон Новак

За да се види какви са заслугите на Антон Новак, трябва да се хвърли поглед към миналото и да се сравни с настоящето. До 1886 г. приморската градина представлявала едно ограничено пространство, служаще за зеленчукови градини и бостани, от които до 1888 год. се получавало годишен наем 800 лв., а от морските бани – годишно 150 лв.! На 18. VII. 1888 год. било решено да се направи план за разширение на приморската градина до дола и да се  премахнат зеленчуковите градини. На 1. VIII. с. г. е бил удобрен плана. Приморската градина ставала всичко 2600 кв. м. с посадени 150 дръвчета. В частта, която е била между Приморската градина и гробищата се пускали добитък на паша.

Общинският съвет е взел решение тая част да бъде запазена за обучаване на войници и за разходки.

На 21. VI. 1891 год. било решено от общинския съвет да се натовари архитект Х. Мартине (същият, който бил натоварен да направи общия план на дворцовия парк при Сандрово – Евксиноград). Да направи общ план на градината до гробищата и след като е бил изслушан доклада на комисията на 10. IV. 1892 г. за подобрения в приморската градина, решава се посяването и на цветя. Силен тласък за уреждане на приморската градина се дава в 1895 год., когато управлението на градините се възложи по договор за три години на Антон Новак. Уредбата на градината край морето е обърнала вниманието на княз Фердинанд, който е направил пред Министър Станчев предложение да се освободи Антон Новак, за да бъде назначен за дворцов градинар.

На 11. IX. 1896 г. е било разгледано от общинския съвет искането на Княза, но съветът, като взел предвид, че Антон Новак е работил 11^1/2 месеца за запазване интересите на града и имайки предвид голямата развита деятелност, решил да се помоли Княза да не настоява на своето искане. Князът уважил справедливото искане на варн. общински съвет.

По инициативата на А. Новак, общинският съвет решава да се направят разширения и подобрения в градините. На 15. IX. 1897 г. се решава да се разработи неразработената част оттатък дола, като се продължи приморската градина до гробищата. На 24. I. 1898 г. е било възложено на А. Новак да изработи план за насаждане на дръвчета около Съборната църква, както и в приморската градина. На 10. II. с. г. било решено да се направи ситуационен план за разработване на приморската градина. Антон Новак направил пред общинския съвет своя доклад, според който трябвало да се оставят около 30 декара до самата табия за запасна градина, цветарници и овощна градина, да се оставят места за игрища, да се прокара канал за водата, а в останалата свободна част да се направи парк по английски стил, в който да се отмерят пътеки за разходки, както и да се залесят дръвчетата. След изтичане тригодишния срок на договора на А. Новак, на 25. I. 1899 г. общинският съвет решил да се поднови договора още за три години, като е подчертана от съвета голямата деятелност, която е развил А. Новак за благосъстоянието на гр. Варна.

На 8. VII. 1902 г. е бил изслушан доклада на общ. съветник Д-р Иван Басанович, който е предложил да се култивират всички праздни места в приморската градина, като се образуват по-вече сенчести алеи за разходка, а в новоприсъединената част на градината, т. е. към Евксиноградското шосе, да се образува гора. Решено било да се иска мнението на А. Новак и се пристъпило под ръководството на последния към реализиране на подобренията.

По тоя път с вещото ръководство на А. Новак, с неговата умелост, работливост и постоянство, ние днес имаме една приморска градина, която вече привлича вниманието и на чужденците, които посещават Варна.

Всичко това главно се дължи на А. Новак, който от ранни зари до късна вечер е полагал усърдно трудолюбие в продължение на толкова години. За него служебни часове е нямало. Денонощен усилен труд за повдигане на цветните градини в Варна.

Деятелността на Новак не се ограничава само в уредбата на градините.

Украсата на булевардите и площади, уредбата на паркове в гимназиите и Търговското училище, в църквите и пр., са се негово дело, което е допринесло твърде много за издигане на Варна, като курортен град.

Парковете при монастиря “Св. Константин”, при паметника на “Вл. Варненчик”, при “Аспаруховия вал”, при “Узун кум” и пр. са създадени през негово ръководство.

Създал е овощни градини и разсадници, които са богатство за града, защото отгледаните в тях посадочни материали са давали възможност общината без големи разходи да се работи в това направление. А Новак е развивал и просветна дейност, като е уреждал курсове по овощарство и пр.

С една реч А. Новак е развил много голяма дейност в своята област и с това е допринесъл големи заслуги за Варна и тая негова дейност е от полза не само за Варна, но и за целия български народ.