Цариград. – Отоманската агенция се учи, че всички руски фарове по Черно море, ще се загасяват. Входът в Севастопол за всички параходи е забранен. Виена. – Вестниците изтъкват, че Австрия сега не може да отстъпи, даже ако Сърбия изпълни нотата заплати разноските по мобилизацията. Австрия сега би предявила съвършено други искания. Никаква интервенция не е направена до сега поради скъсването на Австро-Сръбските отношение. София, 15 юли. Официална. – Войната днес след обяд е обявена.
Строеви поход на заминаващите войски по време на Първата световна война. За повече данни
Но по онова време ужасът е едва-що загатнат. Конфликтът все още е само Австро-Сръбски. В същия брой на „Свободен глас“ в дописката „Бурята иде“ четем предположения и намираме евентуални възможности да отмъстим за сполетелите страната ни несправедливости и несгоди:
Една от друга все по силни, редят се светкавиците на политическия хоризонт. Европа преживева съдбоносни дни. Всеобщият мир е в агония. Над главата на нещастна Сърбия виси австроунгарският меч. Зад гърба на Австрия стоп с затаен дъх Германия, наред с нея — Италия. Силите от тройния съюз са готови да разтърсят земята. Англия е далеч, и нейното положение, на безучастен зрител е най-изгодно. Франция е нервна, а съюзницата й, Русия, заплашва. Цар Николай и Поанкаре са на кръстопът. Какво носи утрешния ден? Ето големият и мъчителен въпрос, който вълнува света.
Тройният съюз, сплотен като никой друг път, чувствува своята сила и действува бързо и енергично. Съществуването на Сърбия е застрашено, честта на велика Русия е на карта. В тия дни на тревоги и ужас всеки иска да знае, какво поведение ще държи малката, онеправданата и ограбена България. Защото от нейното поведение ще зависи в голяма степен изходът от Австро-Сръбският конфликт. Ако България извади меча, сигналът за международната война е даден.
Ролята, която случаят е отредил на България да играе в Австро-Сръбския конфликт, е толкова деликатна, щото и мироносецът Карол би ѝ завидял. Това се схваща от външния свят, схваща се и от българския народ и не един български гражданин днес си задава въпроса: не е ли време да уловим за гушата Сърбия, за да я накараме да избълва оня голям къс от Македония, които тя нивга не може да смело? Не е ли време да се отплатим и на Ромъния, която в най-съдбоносните дни взе страната на нашите противници и заграби Добруджа?
Дни по-късно окончателно става ясно, че конфликтът не е само между Сърбия и Австрия, а обявената на 28 (15) юли война е далеч по-всеобхватна. Изглежда светът отдавна е подрънквал оръжия и е чакал удобния момент, за да натисне спусъка.
Предсказанията и опасенията на мнозина дипломати за бъдещ голям международен конфликт, днес са ужасна действителност. В цяла Европа народите са вземали оръжие и се отправят към адска касапница. Сърбия първа опари окървавените си в злодейства ръце в международния пожар. Русия дръзна да я защити, по скоро да защити фалиралата си балканска политика, обаче Германия, вярната съюзница на Австрия, веднага реагира спрямо, Русия. Франция пък по силата също на съглашение с Русия й отдава своята приятелска дан, Англия също се опълчи срещу засилващия се по море противник, Германия. Италия така също не ще стои безучастна, а ще изпълни съюзния си договор към Германия и Австрия. ………………………………………… Не е време да разсъждаваме на дълго върху причините на международната катастрофа — историците в бъдаще спокойно ще проучат тая ужасна страница на човешко безумие и ще намерят може би истината. Нам днес повече от всякога ни се налага дълг да бъдем на щрек и треперим над съдбата на нашата хубава страна.
Размерите на международната война се разширяват и въпрос само на дни е да пламне и обхване и всички останали народи на Балкана, като сателити на едната, или друга групировка от великите сили. Из кой път ще требва да се отправи нашия кораб за да стигне невредим през тая грозна буря до желаната пристан?
По всичко личи, че ние ще бъдем заставени да излезем из пасивното си поведение до днес, ще ни въвлекат в водовъртежа, за да ни отнесат, може би към гибел. Една хубава идея бе лансирана тия дий за едно тясно сближение между Турция, България и Ромъния. Такава една алеанца би могла да не се въвлече в пожара, обаче дали ще се осъществи е един много труден въпрос. […]
Ние не виждаме друг по-добър начин за защита от една такава алеанца, разполагайки с повече от милион щикове, ние ще отстоим с съединените си усилия общите интереси на тримата съюзници. Желали бихме да бъдем изпреварени вече от свършения факт на такова едно спасително за нас, ромъните и турците съюзяване. Инък, другите пътища на намеса в тоя голям пожар, водят към неминуема национална гибел.
При все туй, бъдащето е пред нас тъмно и неизвестно, пълно с изненади, и никой не знае какво ни носи утрешния ден. Събитията се редят светкавично, дела Европа кове една нечувана гробница, където дали е отредено место и за нас не може да се знае.
Изстрелян е вече първият куршум. Предстоят години на кръвопролитие, които оставят огромни рани по света. Рани, които макар привидно да заздравят, отдолу продължават да берат. Което знаем до какво довежда. Твърдят, че историята е велик учител. Всъщност историята е една Касандра, която постоянно предупреждава какво точно ни очаква, но ние никога не ѝ вярваме. За съжаление.
