И задуха вятърът на промяната
Точно преди двадесет и пет години централната информационна емисия, която вървеше по Първа програма на БНТ, излъчи нещо, което за мнозина изглеждаше немислимо, въпреки новината от предния ден, че ГДР отваря контролно-пропускателни пунктове в Берлинската стена и позволява на гражданите свободно да преминават в Западен Берлин, а оттам – и във ФРГ.
Новините по телевизията започнаха съвсем обичайно. Проведен бил пленум на ЦК на БКП – дотук нищо неочаквано. Другарят Тодор Живков произнесъл встъпително слово, в което засегнал подготовката на Четиринайсетия конгрес на БКП – също нищо впечатляващо. И следва истинската новина: пред шокирания поглед на самия Тодор Живков, министър-председателят Георги Атанасов обявява, че уважава миналогодишната молба на досегашния генерален секретар на ЦК на БКП и го освобождава от длъжност.
Още преди една година другарят Тодор Живков в писмо до Политбюро помоли да се обсъди и внесе на пленум на Централния комитет предложение да бъде освободен като генерален секретар на ЦК на БКП, член на Политбюро и председател на Държавния съвет. Той аргументира молбата си с принципните постановки, развити в Юлската концепция и на Националната Партийна конференция, и по-конкретно се позова на мандатния принцип, макар той още да не е станал уставно и конституционно положение.
Тогава, подчерта Георги Атанасов, Политбюро на ЦК на БКП сметна, че внесената от другаря Тодор Живков молба не е актуална, и го помоли да продължи да изпълнява своите партийни и държавни задължения.
Напоследък другарят ‘Тодор Живков отново настойчиво постави въпроса за освобождаването му от партийните и държавните постове, които заема. Към аргументите, изложени в писмото от миналата година, той изтъкна и обстоятелството, че повече от 30 години е начело на партията и държавата, че наближава 80 години и чувства, че силите го напускат, а работата на генералния секретар е винаги много напрегната, още повече в такъв решаващ за страната исторически момент.
Политбюро с участието на кандидат-членовете на Политбюро, председателя на ЦКРК и секретарите на ЦК на БКП обсъди всестранно всички аспекти на този проблем и единодушно реши да предложи на Централния комитет да приеме молбата на другаря Тодор Живков за освобождаването му като генерален секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро, както и да предложи на Народното събрание да го освободи като председател на Държавния съвет на НР България.
При обсъждането в Политбюро специално бе отбелязано, че революционните преобразования, които извършваме, обновителните процеси, които протичат, са съпроводени със сериозни трудности и проблеми. Очевидно обществото се нуждае от всестранни промени и осъществяването им изисква и много енергии, и голямо напрежение, и нови кадрови решения.
По-нататък другарят Георги Атанасов изтъкна, че дейността и делото на другаря Тодор Живков повече от три десетилетия са неразривно свързани с всички главни събития в живота на нашето общество. От името на Политбюро той предложи Централният комитет да изкаже сърдечна благодарност на другаря Живков за това, че той посвети целия си съзнателен живот и отдава безрезервно своите сили и енергия на делото на партията, в служба на народа.
Разрешете ми, заяви Георги Атанасов, от името на Политбюро да ви предложа кандидатурата, която единодушно издигаме. За генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия да бъде избран другарят Петър Младенов. Той е добре известен на всички ни, тъй като от 18 години е в партийното ръководство.
Петър Младенов благодари за оказаната му чест и произнася вдъхновяваща реч, в която обещава: “Ще вървим неотклонно по избрания път заедно с народа и в името на народа”.
Може би ще ви е интересно да видите как е било отразено събитието в тогавашната преса. На вашето внимание е бр. 225 на вестник “Народно дело” от 11 ноември 1989 г.
Тум можете да чуете речта на Христо Христов, заместник-председател на клуб “Гласност и демокрация”, с която открива първия митинг във Варна на 10 декември 1989 г.:
