Сирни Заговезни

Не са много хората, които знаят, че навремето, по Сирни Заговезни, във Варна също се е провеждал карнавал. Не е бил пищен като карнавалите в Рио де Жанейро, Венеция или Ню Орлиънс, но си е бил повод за забавление и отпускане на душите преди дългите Великденски пости.

Само дето на моята прапрабаба Васила никак не ѝ било забавно.

Действието се развило някъде през двайсетте години на миналия век. Тъй като карнавалното шествие преминавало близо до вкъщи, тя стояла в двора зад заключената врата и се бояла да не мине някоя циганка – гледачка. По някаква причина много се страхувала от тях. Фобията ѝ не била тайна за никого, най-малкото за братовчедката на снаха ѝ, леля Лимоня, която съчинила пъклен план, за да уплаши баба Васила.

Съпругът на въпросната леля Лимоня бил касапин, също като прадядо ми, така че не ѝ било никак трудно да намери свински мехур и да го напълни със свинска кръв. Скрила мехура в пазвата си, нахлузила шалвари, вързала си забрадка и с помощта и на други сценични похвати като гримове, сажди и пр., се преобразила в съвършената циганска гледачка. Взела със себе си кухненския нож и се присъединила към карнавалното шествие.

Щом шествието доближило до нас, тя се отправила към вкъщи и заварила баба Васила да гледа с подозрение иззад заключената врата на двора. Леля Лимоня влязла в роля:

– Како ма, пусни мъ да ти гледам ма, како!
– Я да се махаш! – сопнала се прапрабаба ми.
– Пусни мъ да ти гледам ма, како! Ако ни мъ пусниш, ей тука на, тъй пред теби шъ съ прободъ! – продължила да настоява леля Лимоня!
– Бе махай се, ти казвам! – повишила тон жертвата.
– Ей, ни ми вярвъш, како! Нека да ти гледам ма! Дица имам да храня! Шъ съ прободъ, ако ни ми дадеш да ти гледам!
– Отивай си бе!

В този момент мнимата гледачка извадила острия нож и го забила в свинския мехур. Кръвта швирнала и леля Лимоня се приготвила артистично да се свлече, когато баба Васила я изпреварила. Подбелила очи и припаднала. Че като се стреснала леля Лимоня!

– Васило, Васило ма! Аз съм Лимоня! Ей, Васило!

Свестила се баба Васила, но кой знае защо, фобията ѝ не отминала, ами дори напротив, още по-тежка станала. Но нали било Сирни Заговезни, та си простили двете с Лимоня и не си развалили дружбата.

Весела Ангелова