На плажа – II част

С построяването на новите морски бани през 1926 година Варна се превръща в модерен курорт. През следващите години градът се утвърждава като първият и единствен български курорт с международна известност. През 30-те години на XX век броят на почиващите ежегодно нараства, като варира между 5 000 и 25 000 годишно. Своеобразен рекорд е постигнат през 1928 година, когато са регистрирани около 30 000 летуващи от които 9 330 чужденци.

Продължават спомените на Михаил Попов:

Започнаха да пристигат чужденци от Европа. Варна се прочу като европейски курорт. Пионери на тази слава бяха чехите. Те започнаха да идват все повече и повече и увлякоха със себе си и много други чужденци – унгарци, австрийци, германци, хървати и др.

Разбира се, донасяха винаги по нещо ново на плажа и в града: повече свобода, по-разпуснати нрави, повече голота навсякъде, с една дума, доста “слободия”. Чехите обикновено не бяха богати. Самото им летуване във Варна не беше скъпо. Тогава нямаше никакви почивни станции и хотели. Вземаха си една стая в града с наем, неимоверно нисък, прекарваха целия ден на пясъка, където храната бе сурови чушки, домати, краставици, сирене и хляб. Печаха се, топяха се, пак се печаха, пак се топяха, дакато си разранят до кръв гърбовете и раменете и започнат да се белят като гущери. После се мажеха с разни кремове, с кисело мляко и краставици, а късно вечер се прибираха двама по двама по квартирите си. Всички чехи се представяха за женени. Никой никакви документи не им проверяваше. Такава бе новата наредба на общината. Нали трябваше да се направи реклама на курорта.

Тогава за пръв път започнаха да се къпят мъже и жени заедно, на един и същи плаж, като мъжете носеха само черни гащета, а жените се разголваха колкото може повече, като из града си ходеха най-свободно с бански костюм или само с един сутиен до кръста, а надолу носеха широк бял панталон от шантунг с презрамки.

На плажа и залива започнаха да се организират и “културни мероприятия”, като например състезания по гребане, по плуване и прочее. Всяко лято се провеждаше и конкурс за Мис плаж и Мис Варна, на които се явяваха в прилепнали бански костюми десетки млади 18-19-годишни момичета от Варна и от цялата страна, често и от чужбина, пред комисия, начело с Матей Недков и компания, която ги оглеждаше, опипваше и преценяваше в зависимост от формата на бюста, ханша, бедрата, прасците, глезените и прочее, коя заслужава да бъде увенчана с великото звание Царица на плажа или Мис Варна.

Нещо любопитно
През юли 1929 година в немския ежедневник “Лайпцигер Нойестен Нахрихтен” е поместена статия от д-р Валтер, посетил за първи път варненското летовище. Г-н Валтер говори с любов и уважение за града ни, но… след известна адаптация към българските традиции 🙂

“Това е Варна, бисера на Черно море! Очарователна е със своя плаж и околност. Когато бавно привикне германския стомах на тежките пшенични и царевични сладкиши и на българската закуска “баница” – топло точено със сирене, и се свикне с другите яденета от българската кухня, но ако преди всичко си се научил преди всяко ядене да изпиеш по една сливова ракия или гръцка мастика, с удоволствие продължава се пребиваването във Варна с дни и седмици, още повече, като се знае, че тук 20 най-хубави цигари струват колкото другаде пет средни цигари и че за парите, за които у нас се купуват 3 яйца, тук се получава една охранена кокошка. Във Варна почти всеки разбира немски, което е съвършено рядко в морските курорти на далматическа Адриатика или в италианското и французко Средиземно море.”

Прочетете На плажа – I част