Разходка по улица “Гургулят”
Преди Освобождението улицата е тясна, неоформена, застроена предимно с турски къщи и търговски магазинчета, боядисани в тъмносин цвят. От нея излизат няколко малки разклонения, наричани от населението “чакмак сокаци”, т. е. задънени улички. След Сръбско-българската война получава името “Гургулят”. В регулацията от 1928 г. улицата е поправена и разширена 18 метра. От 1930 г. има ново име – “Цар Симеон”; от 1964 г. улицата се казва “Аврам Гачев”, кръстена на местен деец на Работническата партия, а през 1992 г. отново става “Цар Симеон I”.
За да усетим духа на улицата някога, разходката ни започва от площад “Независимост” и завършва на гаровия площад “Петко Р. Славейков”, минавайки покрай емблематични за времето сгради.
На ъгъла с пл. “Независимост” е хотел “Преслав”, по-късно “Нов Преслав”. Сградата е построена през 1890 г. за хан. Негов собственик е заможният турчин Нури бей, който го дава под наем на различни съдържатели.
На № 1 под хотел `Нов Преслав` се помещава Пътническо-търговско бюро “България” – куриерска служба.
След хотела, на № 3 е известната турска баня на Шукри бей (Шюкрю бей хамам) и неговите наследници. Построена е през 1872 г. и представлява двуетажна дървена постройка в квадратна форма с оригинални арабски шадравани в двете отделения. През 1912 г. архитект Дабко Дабков преустройва сградата и построява ново крило, предназначено за хотел. Партерът е използван за печатница, където се печата вестник “Варненска поща”. Тук от 1933 до 1941 г. се помещава и общинският “Майчин дом”, ръководен от д-р Симеон Подбалкански.
В един от приземните “дюкяни” дълги години работи прочутият кафеен магазин “Бразилия” на Агоп Гьозюбеюкян. Неговото ароматно счукано кафе било най-търсеното. През 1926 г. магазинът под името “Камила” се премества на отсрещната страна – на № 12, където отново спечелва многобройна клиентела.
Срещу хотел “Преслав” през 30-те години се намира реномираният моден салон “Камелия” с известен в града моделиер, който посещава всеки сезон Париж, Виена и Берлин.
На № 5 е домът на Боян Абаджиев, дългогодишен председател на Варненската търговско-индустриална камара (1931 – 1944 г.), време на възход и много значими събития не само в дейността на Камарата, но и в целия град. Един от инициаторите за Варненските международни изложби – председател е на комитета и на Управителния съвет на изложенията в периода 1935-1944 г. Председател е на Варненската популярна банка до 1940 г. Подкрепя идеята за Варненска свободна зона. Народен представител в 24-то обикновено Народно събрание.
На № 14 е домът на д-р Анастасия Головина, първата българка-лекар (психиатър) и крупен дарител. Във Варна Головина се установява през 1894 г. и оглавява вътрешното отделение при Държавната болница като едновременно е училищен лекар във Варненската девическа гимназия. През 1928 г. тя, със съгласието на цялото семейство подарява къщата на Дружеството за закрила на децата, където още на следващата година е разкрита първата детска здравна консултация. В същата сграда през 1942 г. се настанява и детска ясла “Майчина утеха”. Анастасия Головина умира във Варна на 5 март 1933 г. на 82 годишна възраст.
Домът на Димитър Втичев, общински лекар, се намира на № 16 и е строена през 1907-1908 г. по проект на архитект Дабко Дабков.
На № 20 шивашкото ателие “Лукс” на “Николов & Славчев” предлага качествено изработени мъжки костюми и пардесюта по последна мода.
С № 22 е къщата на видния общински съветник и кмет Добри Филов, един от плеядата варненски общественици и интелектуалци, които оставят следа в историята на града. Сградата е засегната от руската бомбардировка над Варна през 1915 г.
На № 26 се намира сградата на ДЗИ, проектирана през 1974 г., а срещу нея е Домът на техниката (1991 г.). При изкопаване основите на сградата са разкрити останки от раннохристиянска базилика и римски жилища от V в. след Христа. В горната част на Дома на техниката се е намирала една от най-старите джамии в града “Мехкеме джамия”, към която е имало и турско училище.
На ълъла с ул. “Цариброд” е търговската сграда на “Мехмед Абдул & Халбуни”, проектирана през 1908 г. от архитект Дабко Дабков. Малко по-късно е преустроена за хотел – гранд хотел “България”. А на ълъла с ул. “София” в началото на 20 век се намира гранд хотел “София”.
Крайната част на улицата някога е много оживена. Там се осъществява търговия с всякакви занаятчийски предмети, колониални стоки, тютюн, земеделски сечива и др.
На № 31 се намира варненският клон на реномираната мебелна фабрика на Братя Габровски от Русе, а през 1941 г. там се помещава мебелен магазин “Български трикольор”, собственост на Димитър Боянов Абаджиев.
Освен търговията на дребно, сключват се и сделки на едро – държавното жито се съхранява в масивния “Беглишки хамбар”, намиращ се наблизо.
