Първото книжно изложение в България
Първото национално изложение на книгата, първообраз на Алеята на книгата е открито на 28 юли 1927 г. във Варна.
Събитието става възможно благодарение на създадения за целта Комитет за българската книга. В него участват книжарите Димитър Димитров и Боян Блъсков, както и екип български учители, които желаят да се направи изложение на книгата, “подобно останалите мострени панаири на другите занаяти”, за да се види “какво богатство от български книги и списания излизат ежегодно” и да се изготви периодичен бюлетин за новоиздадените заглавия. Изложението провокира създаването по-късно на Съюзът на българските книгоиздатели, книжари и книжни складове.
Още от първото изложение вестниците подемат спор, продължил през годините – дали да се показват само книги на български автори, или да има и преводни. Надделява мнението, че не бива да се отделя прочитната книга на българския писател от оная на чуждестранния, защото “оригинална или преводна, това е българска прочитна книга, и ни един просветен народ не дели книгите си”. Други, като писателят Стилиян Чилингиров отстояват мнението си, че е “крайно време да премахнем това противоречие и да подкрепим българската книга, не преведената, а родената с българска дреха книга”.
В многобройните си издания (от 1932 до 1940 г.) празникът е подкрепян с утра в общинския театър, с радиопредавания и беседи за книгата и книжовността, организират се срещи с български писатели, честват се годишнини. През 40-те години на XX век са пуснати в продажба лотарийни билети под надслов “Подкрепете родната литература”.
Всички книги, участвали в изложенията, остават дар за варненската библиотека. Само на първите 3 изложби са дарени над 1000 книги.
