Из Кодекса на варненския чиновник

В миналото фигурата на държавния служител (чиновника) оказва голямо влияние върху престижа на властта и отношението на населението към авторитета на държавата. Подборът е прецизен, както по професионални качества, така и като личности с изявени добродетели и неопетнено име.

Ето какво отбелязва кметът на град Варна Александър Василев в заповед N 22 от 9 януари 1914 г., във връзка с организиране на Отделението (службата) по електроснабдяване към Варненското градско общинско управление:

“Времето на занятието в отделението е от 8-12 часа преди обяд и от 2-6 и половина часа след обяд.

Началникът ще може на свое усмотрение да нарежда някой или всички чиновници да работят по-рано или по-късно от определените за работа часове или да работят и в празнични дни.

Никой не може да напусне канцеларията си догдето не свърши работата, която му е възложена.

Тези, които привършват дневната си работа преди определените часове, са длъжни да поискат от непосредствения си началник друга работа.

Ония, които работят из града са длъжни след като си свършат работата, да се върнат в канцеларията и да чакат разпореждания.

Чиновниците трябва да се носят прилично, да са вежливи, да отбягват всичко онова, което може да урони престижа им, да се отнасят с клиентите услужливо и с готовност да изпълняват законните им искания и най-сетне да не дават в никой случай повод, щото техните действия по служба и тяхното поведение да са предмет на каквато и да е критика.

През време на работните часове, чиновниците не трябва да влизат в болезнени препирни и разговори, както помежду си, така и с клиентите си.

Абсолютно им е забранено през работните часове да се разхождат и да разговарят за работи, които не се отнасят до службата им, а също тъй да четат вестници.”