Паметна плоча на ул. Стефан Караджа 22

На 13 авг. 2024 г. бе поставена паметна плоча на Божимир Давидов и Иван Попов на къщата на ул. Стефан Караджа 22. Но кои всъщност са тези личности?

Божимир Иванов Давидов, роден във Варна на 21 февр. 1870 г., е син на Иван Иванчов Давидов (около 1840/5, Разград–1880, Варна) и Анастасия Матева Рачева (около 1850, Шумен–1893, Шумен). Баща му Иван Ив. Давидов е търговец във Варна, като през 1870 г. заедно със своя шурей Злати Матев Рачев (1842–1892) даряват всеки по 42 гроша за Българското Варненско Читалище „Возрожденіе“. Бащата умира млад и майка му Анастасия се връща с четирите си деца в Шумен, където издръжката на децата поема техният вуйчо доктор Андрей Матев Рачев (1848–1894). Бащиният му дядо е „мусикословесные“ чорбаджи Иванчо Давидов (около 1815, Търговище–след 1865), женен за котленката Мария. Той се заселва в Разград в началото на 1840-те, където е член на Идаре-Меджлиси. Бащата на Иванчо Давидов, дядо Давид от шуменското с. Върбица, се заселва на младини в Котел, където учителства и е другар на Софроний Врачански.

Майчиният дядо на Божимир е чорбаджи Матю Рачев (около 1814, Шумен – 1885, Шумен), втори по ред кмет на Шумен след Освобождението и член на Варненската община през 1868 г.

През 1885 г. Божимир Давидов завършва Шуменската прогимназия и заминава да учи в Николаевската гимназия в Русия. Завръща се в България през същата година, за да вземе участие като доброволец в Сръбско-българската война. През 1890 г. завършва гимназия в София, а от 1 дек. 1890 г. му се отпуска цяла държавна стипендия, като ученик от физико-математическия отдел на Висшето училище в София. През 1893 г. той е във втория випуск сред завършилите естествена история във Висшето училище.

От 1 окт. 1893 г. е назначен за временен новоназначен учител при Шуменското окръжно педагогическо училище. След двугодишно учителстване в Шумен, Давидов е преместен във Варненската държавна мъжка гимназия. През 1897 г. публикува своя статия в Годишника на Варн. Държ. мъжка гимназия „Фердинанд I“. В периода 1897–1905 г. преподава във Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I“, като към 1900 г. има вече 7 години учителски стаж. От 1 ян. 1900 г. е повишен в третостепенен, а от 1 ян. 1905 г. във второстепенен учител във Варненската гимназия. През 1906 г. е преместен за преподавател в Габровската гимназия, където остава до 1907 г. Така след една година пак се връща във Варна, но не за дълго. На 12 или 20 септ. 1907 г. бива повикан за професор по ботаника в Софийския университет, където остава до 31 ян. 1908 г. На 13 май 1908 г. е назначен за II-степенен учител в Бургаската мъжка прогимназия, но на 31 май заповедта се отменя, тъй като Давидов не е заел длъжността си. Няколко месеца остава свободен и на 16 или 23 юни 1908 г. е назначен за II-степенен учител в I Софийска мъжка гимназия. От 1 окт. 1908 г. е назначен за I-степенен учител от I Софийска мъжка гимназия в III Софийска мъжка прогимназия. От там на 13 окт. 1908 г. е приведен за и. д. директор на Самоковската мъжка гимназия. От 28 дек. 1910 г. е повишен от IV в III клас като (и. д.) директор на Самоковската мъжка гимназия, а на 9 март 1911 г. вече е назначен като директор. Там остава непрекъснато от 13 или 16 окт. 1908 г. до 31 авг. 1920 г. След тази дата бива преместен във Варненския Висш Педагогически курс, където през 1921 г. получава награда „Гражданска заслуга IV степен“ по случай празника на Св. св. Кирил и Методий. Там е до закриването му на 15 окт. 1922 г. На 16 окт. 1922 г. бива приведен в Софийския Учителски Институт и командирован на работа в Царския Музей, където заема длъжността уредник на Ботаническия отдел. Там работи до смъртта си на 16 септ. 1927 г. Хербарият на Давидов при Ботаническия отдел в Естественоисторическия музей е сред най-богатите. Автор е на десетки статии и на множество незавършени изследвания.

Божимир Давидов се жени за Радка Иванова Попова (1884–1976), с която има трима сина Асен, Любомир, Благой и една дъщеря Милка. Майор Асен Божимиров Давидов (1907–1964) е офицер, завършил 48-ми „Преславски“ випуск на ВНВУ (1926–1929 г.). Асен има двама сина – проф. Божимир Асенов Давидов (1939–2024) и инж. Валентин Асенов Давидов. Капитан Любомир Божимиров Давидов (1910–1985) е морски офицер, а Благой Божимиров Давидов (1915–1973) е икономист и спортист, като Любомир и Благой не оставят потомство. Милка Божимирова Давидова (1908–1979) се омъжва за финансиста Христо Атанасов Парпуров, с когото имат две деца – минен инж. Атанас Парпуров и филоложка Радка Пелендридес.

Иван Жечков Попов (Иван Жечев/Жечков поп Жечев) е роден в Шумен през 1852 г. в семейството на Жечо поп Жечеви Радка [хаджи] Кънева. Той завършва Шуменското класно училище и после учи в Цариград. Занимава се с търговия и е един от първите строителни предприемачи във Варна след Освобождението. Иван Ж. Попов се жени за Мица Панайотова хаджи Савова хаджи Илиева (1862–1945), внучка на шуменския общинар и първенец хаджи Сава хаджи Илиев Караманлията. Дъщерята на Ив. Попов, Радка Иванова Попова (1884–1976), се омъжва за Божимир Ив. Давидов, за когото пишем по-горе. Къщата на ул. Стефан Караджа № 22 в град Варна е построена от Иван Ж. Попов в началото на 1890-те.

---

Шуменски ученички, преподаватели и културни дейци. На снимката прави най-отзад от ляво надясно: първият е Рачко Матев Рачев (1853–1897), третият е Злати Матев Рачев (1842–1892) – вуйчовци на Божимир Ив. Давидов. Четвъртият е Жечко Ж. Попов, помощник-кмет на Шумен и брат на Иван Ж. Попов. На втория ред, третата е Ангелинка Ж. Попова, сестра на Иван Ж. Попов.

Иван Ж. Попов е член на първия управителен състав на Шуменското търговско дружество, основано на 14 дек. 1881 г. Той е и в управителния съвет на първото общо събрание на Българското Търговско Параходно Дружество, създадено на 15 дек. 1892 г. във Варна. От едно задължително с дата 6 ноем. 1894 г. се вижда, че под личното поръчителство на кмета Велико Христов и Иван Ж. Попов БТПД е сключило с БНБ един заем от 70 000 златни лева. През 1891 г. се одобрява търга за отдаване на предприемач в откуп на градските берии октроа, бач, кантарие и мерение за 1892 г. и се възлага на Ив. Попов, деловодител на Шуменското търговско дружество – Варненски клон. През 1892-93 г. Попов е действителен член на дружество „Св. Кирил и Методий“ – Варненски клон. През май 1893 г. Иван Попов дарява 150 лева на дружество „Св. св. Кирил и Методий“ за построяването на Девическата гимназия във Варна по случай тържественото полагане на основния камък на посоченото здание. Иван Жечков Попов умира във Варна на 19 дек. 1897 г.

---

Обявления за Ив. Ж. Попов от Варненски общински вестник

ЛИТЕРАТУРА

Моллов, Иван. Новонамерен ръкописен сборник на Софрония Врачански от 1802. год. // Списание на Българската академия на науките: Клон историко-филологичен и философско-обществен, Т. 1, 1911, с. 137-160.

Петров, Спиридон. Пълна математическа и физическа география. Русе, 1865, с. 145.

Дописки на „Македония“. // Македония, IV, № 76, 24 авг. 1870, с. 3.

Призовка № 1217.(Варненский окръжен съд). // Държавен вестник, I, № 37, 2 апр. 1880, с. 2.

Ников, Петър. Българското възраждане във Варна и Варненско: Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция. София: БАН, 1934, с. 147.

Поглед върху възражданието на българщината и развитието на църковно-училищното дело във Варна: Из отчета на Вар. Държ. Дев. Гимназия 1897/98 уч. г. от Н. А. Начов. // Варненски общински вестник (Варна), XI, №33-34, 29 авг. 1898, с. 6-8.

Некролог. // Женски свят, I, № 12, 15 юни 1893, с. 96.

Русев, Иван. Възрожденска Варна. 10 книги за Варна. Варна: Варна: Морски свят, Т. 9, 2009, с. 45.

Шосев, Милан. Божимир Давидов: Живота му и неговата дейност. Отделен отпечатък от Трудовете на Българското природоизпитателно дружество. София : Печатница художник, 1928, № 13, с. 1.

Българската възрожденска интелигенция: Учители, свещеници, висши духовници…:Енциклопедия / Румяна Аврамова и др.; Състав. Николай Генчев, Красимира Даскалова. София: Д-р П. Берон, 1988, с. 175, 571-572.

Кметове на общината. // Община Шумен: официален уебсайт. Досъпно от https://www.shumen.bg/bg/kmetove-na-obshtinata/

Заповед № 15. // Държавен вестник, XXII, № 17, 24 ян. 1900, с. 3.

Държавна мъжка априловска гимназия. Габрово. Годишник на Държавната мъжка априловска гимназия в Габрово през учебната 1906-1907 година. Габрово: Държ. мъжка априловска гимназия, 1907.

Държавна мъжка гимназия Константин Фотинов. Самоков. Първи годишен отчет на Самоковската мъжка гимназия „Константин Фотинов“ за учебната 1908-1909 година. Самоков: Мъжка гимназия „Константин Фотинов“, 1909.

Списък на учителите от висшите педагогически курсове и народните средни училища, които се представят за награда по случай праздника на Св. св. Кирил и Методий. // Държавен вестник, XLIII, № 40, 23 май 1921, с. 3.

Станев, Стефан. Бележити български ботаници: [Очерци]. София: Нар. просв., 1982, с. 45-47.

Джумалиев, Георги. // Спомени на шуменци за една отминала епоха: интервюта и бележки на Георги Джумалиев. Варна: Славена, 2015, Т. 2, Ч. 1, с. 86.

Сведения и лични архиви на внуците на Божимир Давидов – Валентин Асенов Давидов и Радка Христова Пелендридис.

Давидов, Валентин. Родовата памет – част от националната памет: Родово проучване с начало 1720 г. // България в световната история и цивилизации – дух и култура. Варна, 2018, с. 214-226.

Шуменското Търговско Д-во. // Търговски фар, III, № 218, 12 март 1911, с. 2.

Бочев, Стоян. Капитализмът в България: Икон. текстове (1911–1935) и лични спомени. София: Фонд. Бълг. наука и култура, 1998, с. 313.

Вълканов, Вълкан. Създаване и начална дейност на Българското търговско параходно дружество във Варна. // Известия на Държавните архиви, 1979, № 38, с. 114.

Мирски, Христо. Кратки сведения за параходите на Българското параходно д[ружест]во. // Варненски кореняк, VII, № 24, 1 юли 1937, с. 6.

Дружество Св. св. Кирил и Методий. [Благодарност]. // Варненски общински вестник, VI, № 15, 1893, с. 1.

Ангелова, Росица. Шуменци, възпитаници на цариградски училища (XIX век–30-те год. на XX век). В. Търново: Фабер, 2021, с. 19-20.

Съюз на гимнастическите дружества Юнак. История на Съюза на гимнастическите дружества „Юнак“ 1898-1938: Юбилеен сборник. Фототип. изд. Варна : МС, [2017], с. 50, 55.

Кацарски, Георги. Варна – архитектурни паметници, история, личности. 2. изд. [Варна]: Инвентив Студио, 2017, с. 208.

Божерянова, Виолета. Генерал Сава Савов: Всичко и всички за България. София: Воен. изд., 2008.

Братовчедите Захарий Желез Драганов (дясно), Ив. Ж. Попов (прав) и неизвестен като студенти в Цариград, 1865 г. Достъпно от https://www.lostbulgaria.com/?p=5408

Списък на членовете на дружество „Св. Кирил и Методий“ – Варненский клон през 1892-93 година. // Варненски общински вестник, VI, № 28, 1 окт. 1893, с. 4.

По министерството на просвещението. // Държавен вестник, XIII, № 14, 18 ян. 1891, с. 5.

По министерството на просвещението. // Държавен вестник, XIII, № 215, 4 окт. 1893, с. 6.

Заповед № 2210. // Държавен вестник, XXVII, № 20, 27 ян.1905, с. 11.

По министерството на просвещението. // Държавен вестник, XXVIII, № 215, 2 окт. 1906, с. 2.

По министерството на просвещението. // Държавен вестник, XXIX, № 149, 13 юли 1907, с. 2.

По министерството на просвещението. // Държавен вестник, XXIX, № 235, 31 окт. 1907, с. 1.

По министерството на просвещението. // Държавен вестник, XXX, № 125, 11 юни 1908, с. 6.

По министерството на просвещението. // Държавен вестник, XXX, № 132, 19 юни 1908, с. 5.

По министерството на просвещението. // Държавен вестник, XXX, № 141, 30 юни 1908, с. 9.

По министерството на просвещението. // Държавен вестник, XXX, № 239, 30 окт.1908, с. 7-8.

По министерството на просвещението. // Държавен вестник, XXXIII, № 58, 16 март 1911, с. 14.

По министерството на просвещението. // Държавен вестник, XXXIII, № 143, 4 юли 1911, с. 4.

Професионални публикации на Божимир Иванов Давидов

Давидов, Божимир. Нуждата от препаратори при естествоисторическите кабинети в училищата ни. // Годишен отчет на Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I“ за 1896-97 учебна година, Т. 1, 1897, с. 3-9.

Давидов, Божимир. Ключ за определяне семействата на дивите български растения / Състав. Божимир Иванов Давидов. Варна: Собств. изд., 1900 (Варна : Хр. Н. Войников), 90, VIII с.

Давидов, Божимир. Принос за изучаване флората на Шуменски окръг. // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Т. 20, 1904, с. 1-54 .

Давидов, Божимир. Принос за изучаване флората на Варненския окръг. // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Т. 21, 1905, с. 1-73 .

Давидов, Божимир. Опит за проучване на средиземната флора на предбалканските страни. //Отчет на Варненската държавна мъжка гимназия „Фердинанд I“ за учебната 1904-1905 година (от основанието 26 години), Т. 7, 1905 с. 3-29.

Давидов, Божимир. Изследвания по флората на крайморските и терциерни пясъци в Варненския окръг. // Известия за командировките на Министерството на народното просвещение, Т. 2, 1905, 9 с.

Давидов, Божимир. Бележка върху нови, редки и спорни български растения. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество, Т. 17, 1906 (за 1905-1906), № 66, св. 3-4 , с. 250-255.

Давидов, Божимир. Eugèn Rollan. Flore ou histoire naturelle des plantes dans leurs rapports aves la linguistique et le folklore. Paris. T, I, II, III – Librairie Rolland, t. IV – Librairie F. Staude.(Вести и оценки). //Периодическо списание на Българското книжовно дружество, Т. 17, № 66, св. 5-6 (1905-1906), 1906, с. 449-450.

Давидов, Божимир. Втори принос към българската Флора. // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Т. 22-23, 1906-1907, с. 1-12.

Давидов, Божимир. Частична ревизия на отдела „Flora bulgarica“ в хербария на Софийския Университет. // Първи годишен отчет на Самоковската мъжка гимназия „Константин Фотинов“ за учебната 1908-1909 година, 1909, 41 с.

Давидов, Божимир. Към флората на източна България. // Сборник за народни умотворения, наука и книжнина: Дял историко-филологичен, Т. 25, 1909,с. 1-50.

Давидов, Божимир. Южно-българските крайморски пясъци и тяхната флора. // Трудове на Българското природоизпитателно дружество, Т. 5, 1911.

Давидов, Божимир. Из цветницата на Източна Тракия. // Списание на Бългрската академия на науките: Клон природо-математичен, Т. 12, 1915, с. 61-126.

Давидов, Божимир. Копривак-Urticetum. (Едно неизвестно растително съобщество из България). //Списание на Бългрската академия на науките: Клон природо-математичен, Т. 12, 1915, с. 55-60.

Давидов, Божимир. Материали за български ботаничен речник / Събрани от Божимир Иванов Давидов, А. Явашев; Подредени от М. Шосев, П. Балабанова; Доп. и ред. от Б. Ахтаров. София : БАН, 1939 (София : Придворна печ.), X, 574 с.