Първите банки във Варна

Сградата на БНБ - Варна на ул. "Преслав"След Кримската война настъпват бурни икономически промени в Турската империя. Прокарана е първата железопътната линия Русе – Варна. Оживява се и варненското пристанище. Оттук се изнася почти цялата селскостопанска продукция от Северна България. Увеличава се и вносът на стоки. Така Варна става притегателно място за много българи от цялата страна. Много от тях успяват да забогатеят и това ги подтиква да помислят за създаването на българска банка.

Първата българска банка във Варна е открита през 1863 година и е наречена “Звезда”. Основният капитал на банката е 1000 турски лири. Тя по-скоро играе ролята на обменно бюро за чуждестранната валута, тъй като по това време в града имало търговци от много страни. Липсват сведения за учредителите, но първият управител на банката е известният варненски общественик и щедър дарител Хаджи Стамат Сидеров.

Влогова книжка, издадена от БНБНа 1 септември 1885 година в стопанския живот на Варна настъпва важно събитие – отваря врати клон на Българската народна банка. Първите служители в новооткрития клон са четирима: Павел Икономов – директор, Юрдан Радов – контрольор, Георги Даскалов – счетоводител и Петър Хаджитинев – косиер. В своята дейност те са подпомагани от така наречения Сконтов комитет. Българска народна банка е най-голямото държавно кредитно учреждение в България и предназначението й е да подпомага развитието на търговията и индустрията в страната, както и да контролира частните банки. В периода от 1888 г. до 1904 г. директор на БНБ – Варна е видният варненец Петър Енчев. По време на неговото управление банката процъфтява.

Първоначално банката е настанена в две стаи на тогавашната митница. По-късно се помещава за кратко в сградата на Правителствения дом, след което по план на швейцарският архитект Херман Майер е построена голяма, удобна и красива сграда на ул. “Преслав” N 26, значително разширена през 1928 година.

В началото на XX век в града се откриват и други банки, в това число и чуждестранни. Банките кредитират предимно едрите търговци и индустриалци, а дребните и средни собственици се принуждават да вземат пари с висока лихва от лихвари. По тази причина през 1910 година 46 ентусиасти от средите на занаятчиите и търговците в града решават да основат кредитна кооперация, наречена Варненска популярна банка на пл. "Независимост"“Варненска популярна банка”. Инициатори са Антон Патамаски, Харалан Николов, Жеко Димитров, Рафаил Рахнев и др. През годините банката се помещава на различни места и чак през 1939 година построява своя сграда на площад “Независимост”. По време на съществуването си Варненска популярна банка подпомага стопанския и културен подем на град Варна.

В краткия мирен период между Балканските войни и Първата световна война освен клон на Българска народна банка, в града работи и клон на Българска земеделска и кооперативна банка. Но основната част от кредитните институции са частни банки. Сред тях с най-атрактивна дейност се очертава Земеделската търговска акционерна банка “Плуг”, основана на 21 декември 1911 година в Каварна. След войните централата на банката се прехвърля във Варна. Управителният съвет на банката от основаването й се оглавява от Атанас Хр. Ючормански. В съвета влиза и друг едър земевладелец – Никола Хаджииванов, както и инженер Златан Бръчков.Фирмен печат на Земеделската народна банка - клон Варна Директор на банката е Христо П. Бакалов, а след смъртта му – Никола Стефанов. През 1919 година централата на банката се премества в Провадия, където съществува до 1940 година.

След Втората световна война с постановление на Министерския съвет е създадена единната банкова система у нас и банките са слети, като се образува единен кредитен институт. Настанен е в сградата на Варненска популярна банка на площад “Независимост”.