Марсиански хроники

Сензационно! Наличието на течаща вода на Марс въобще не е откритие на НАСА и е известно на човечеството поне от сто и двайсет години!

Ето какво четем в единайсетия брой на в. “Християнский свят” от 1893 г.:

“Резултатите от шестмесечно наблюдение на планетата Марс са довели г-на Исахерле от Микската обсерватория, до заключението – противно на общеприетите взглядове – че мрачните части на дискът представляват земя, а светлите вода. Това се подкрепя от наблюдения в Сан-Францисканский Залив от Гората Хамилтон, в който заливът се види по-светъл от близолежащата долина и от планините на същото растояние. Според тази хипотеза “каналите” биха съответствували на планински хълмове почти съвършенно потопени в вода, а удвоението им може да представлява паралелни хълмове, за които нашата земя дава примери.”

Тази публикация, макар и малко мъглява, доказва, че водата на Марс въобще не е ново откритие. За сметка на това обаче, разполагаме с хипотеза за наличието на растителност на Червената планета. Във в. “Светкавица” от 1910 г. е публикувана статията “Земята и Марс”, която предлага доста съвременен поглед върху някои екологични проблеми:

“Безспорно е, че повърхноста на земята постепенно се исушава. Това се дължи особенно на систематичното истребление на горите. Същото нещо става и на планетата Марс; понеже происхождението на Марс е еднакво като онова на земята, затова в своята еволюция тя ще мине през същите фазиси и ще бъде театър на аналогични явления с ония върху земята. Марс е сестра на земята и при всичко, че се е родила след нас, но тя се е истудила понапред, защото е помалка от земята. Прочее, не е абсурдно да се мисли, че в сегашното си състояние Марс представлява приблизително това, каквото ще бъде нашия глобус след няколко хиляди векове, че нейното изучаване може да ни достави ценни сведения върху вероятното бъдаще на нашата застрашена вече планета.

За сега, върху повърхността на Марс се забелязват канали, които се явяват през пролетта и исчезват през есента. Появяванието на тия канали се забелязва през пролет, защото тогава растителността около бреговете им покарва. Не ще и дума, че това са предположения.“

Е, наистина става дума за предположения, но все пак вече сме подготвени. А в. “Световен фар” от 1927 г. предлага далеч по-подробно описание на споменатите вече марсиански канали:

“Каналите на Марс се простират на една дължина от 500 и повече хиляди километри. Всеки канал се влива в море, езеро или друг канал. Ширината на каналите достига до 300 клм. Най-тесните канали са около 30 клм. широки. Предполага се, че има и по-тесни канали, които за сега остават невидени, поради несъвършенството на телескопите.”

Червената планета не от вчера вълнува умовете и сърцата на учени, фантасти и обикновени хора. А може би не е далеч времето, когато в медиите ще бъде отразено кацането на първия човек на Марс…