Пребъдване

Днес в “Моята история за Варна” ви представяме стихотворението “Пребъдване”, изпратено ни от нашата читателка Красимира Титкова.

Пребъдване

Снимката е на Емил Йовев, който всяка сутрин поздравява с “Добро утро” приятелите си във Фейсбук :)

Светъл град – и красив, и обичан,
сред море и небе залюлян!
Ти се будиш от песните птичи
и приспиват те бели крила.

Сутрин слънцето сънно наднича,
срамежливо отваря очи,
и от тях над морето се стичат
плахи розово-бледи лъчи.

И морето, събудено с нежност,
плисва синьо-зелени вълни
и понася във свойта безбрежност
пулса трепкащ на твоите дни.

А когато денят си отива,
залез пурпурен къпе брега,
сякаш златна постеля разстила,
за да сгрее със нея нощта.

И по светлите лунни пътеки
тихо шушне вълна след вълна:
“Моя Варна, пребъдвай вовеки,
с песни птичи и бели крила!”

Красимира Титкова