Някога във Варна

В юбилейния лист на Варненската мъжка гимназия по случай 50 годишнина  й (1879-1929) са поместени спомените на нейния възпитаник, първият ректор на Търговската академия, Цани Калянджиев. В тях той дава интересни сведения за облика на града и живота на варненци през 1879 година.

“Какво представляваше Варна преди 50 години? В пълния смисъл на думата ориенталски град – с турска физиономия. С тесни улици, паянтови здания, отвсякъде заграден със стени – тъй нареченото “кале”, зад което следваха дълбоките ровове; последните заобикаляха целия град и представляваха второ препятствие за външния нападател. Излизането вън от града ставаше през големи дъбови порти, обковани с желязо, които разсичаха калето на четири противоположни места на града и по тоя начин го свързваха с външния свят.

Благодарение на тая затвореност и на живите още турски традиции, ходенето в околностите на града беше рядко явление, освен за онези, които имаха работа по лозята, или при някой особен празник, както беше например на монастиря.

Така събрания нагъсто град имаше в него време три центъра: “Балък пазар”, гдето господстваха гръцки и еврейски елементи, с важните за него магазини за мъжки и дамски дрехи и за шапки, начело с реномираната мадам Фани – висока, пълна и импозантна матрона, която обличаше жените на тогавашните български чиновници с европейски рокли и шапки и изобщо беше законодателят на модното изкуство.

Вторият център беше “Мусалата”, който още отдавна види се е образувал господстуващия връх над турската махала. Там преобладаваха турския и гагаузки елементи и се чуваше само турски език. Под тополата, която е запазена и до днес, макар и не тъй вече разклонена, и пред кафененцата наляво от сегашния театър стояха много масички и столчета, които се заемаха от многобройните консуматори на кафе и пушачи, с най-разнообразни цариградски цигарета в устата, и с изправени пред тях наргилета.

Облеклото на това мнозинство още носеше ориенталския отпечатък: потури с разни форми и дълбочини – от прости шаечени и черни до сукнени, с особена светла синина, орнаментирани с разни гайтанени зигзаги; салтамарки също от разни материи и пак обшити с гайтани; пояси от разна ширина и цветове, черни еврейски джубета и пр. и пр. Единственото място, гдето тук можехте да чуете български език, бе кафенето на Петър Янев (сега наречено ерменско). Там се събираха младите български чиновници да си пият кафето и да поиграят на карти или табла.

Между “Мусалата” и “Ченгене пазар” се намираше ерменската махала със съществуващата до сега църква и с напълно потурчените си нрави. Тук даже жените, особено старите носеха дълги, черни шалвари и особени капи на главите си.

Най-сетне третият жив център на града беше “Ченгене пазар”, който се пълнеше сутрин със стотици работници лозари, местни и от околните села. Вечерно време, обаче мегданът и заобикалящите го кафенета и кръчми ставаха много по-живи. Едновремешното ароматно димятно варненско вино се лееше в изобилие, кръчмите кънтяха от песни, викове и латерни…

Централно място на “Ченгене пазар” заемаше кръчмата на Андон Карабатак – стар варненски българин, чийто корпус обмундирован в черни потури и салтамарка и досега се е запазил в моето въображение. Варненските старожилци трябва да имат още по-добри спомени за кехлибареното вино на Карабатак, получавано от неговите собствени лозя в дълбоката му маза под кръчмата…

Като опашка на града се точеше тъй наречената нова махала, която го свързваше с Добришкото шосе и представляваше чист български елемент, преселен след войната от Тракия. Тая махала постепенно измести старата “татар махлеси”, която имаше за изход една от градските врати – “татар капусу”.

*За илюстрации към текста са използвани акварелите на инж. Индржих Кноб.