Игрите с карти – любимо развлечение на старите варненци

Игрите с карти са част от ежедневието на българина още преди Освобождението. През Възраждането в кафенетата, притеглящи мъжкото население за разговори, питие, четене на вестници и “бистрене” на политиката се появяват кътове за игра на карти, табла и дори билярдни маси. Скоро картите стават любимо забавление и на срещуположния пол. На вечеринките, “журовете”, устройвани от градските първенци, освен с разговорите и песните, гостите се развличат и с игри на карти. Сред дамите от хайлайфа много популярни са “кончина”, “скамби”, “31” и “11”.

В новите условия след Освобождението игрите с карти бързо се разнообразяват. Появяват се “префа”, “вист”, “сканбил”, “бакара”, “транвай”, и др. Особена популярност в тези години придобиват “белотът” и “бриджът”. По принцип игрите с карти нямат хазартен характер, но все по-често започват да се играят като такива. И от любимо развлечение през свободното време, което носи въодушевление и радост, скоро хазартът или комарът, както е по-известен се превръща в “огнище на злото и покварата”, което завладява с неудържима сила българското общество от върховете до низините.

Кафенетата продължават да бъдат едни от най-достъпнитие места, където най-вече мъжете се развличат с игри на карти. В някои от по-елитните заведения (ресторанти, хотели и казина) се играе и прикрит комар. В тях се отделят специални зали за подобни игри. В рекламата на варненското казино “Грозд” се изтъква, че наред с първостепенния ресторант и дансинг, заведението предлага специални салони за игра на рулетка, “бул” (топка), “шмен-дьо-фер” (бакара).

Висшите обществени слоеве предпочитат да играят “покер” и “бридж”, често със залагания, в по-недостъпните за обикновения гражданин заведения и клубове (Военния клуб, зала “Съединение”). Нисшите прослойки се отдават на хазартната страст в долнопробни кафенета или направо на улицата. Появяват се така наречените “амбулантни комарджийници”, разположени по оживените улици, пазари, панаири, кръстопътища и гари.

Най-разпространени са “пиянките” – лотарийни въртележки, хвърляне на зарове и “вертикален стълб”. Печалбите са предметни награди, но въпреки ограничението, много често правилата се нарушават и се разиграват за пари. Лесната достъпност и сравнително малките залози, както и обещаваното от “продавачите на късмети” лесно и бързо забогатяване изкушават все повече хора.

От игрите с карти най-разпространена е “унде попа” (“унди попаз”, “пунди папас”) – къде е попа? Играта е изключително проста. Сред три карти се търси поп каро (в някои случаи може да е дама или просто червена карта). Това е една от най-старите игри, в които обикновено се използва мошеничество, за да се обират наивни хора.

Игрите дават възможност на човека да докаже на себе си и на околните, че е най-добрият, да се издигне в очите на всички и да почувства тръпката на предизвикателството. Забавление в свободното време или хазартна страст, те винаги са съпроводени със силни емоции и са любимо развлечение за всички възрасти и социални прослойки.