Спомен за Варна от 1843 година

Никола Козлев (1824-1902 г.) е български книжовник и националреволюционер, един от първите български стихотворци. Най-значимата творба на писателя е епическата поема “Черен арап и хайдут Сидер”, отпечатана през 1868 година.

През 1843 година, преди да стане учител, Козлев е градинар в Провадийско и тогава за пръв път идва във Варна. В своята “Автобиография” той описва първите впечатления от големия град и дългоочакваната и вълнуваща среща с необятното Черно море.

“За първи път влизах във Варна. Много се учудих, като не бях виждал крепост и още море и гемии. На влизане в града минахме през един мост в градската крепостна врата, обкована с дебело желязо, с дебели големи гвоздеи и дълбокия хендек (трап, ров) от двете страни, подзидан с дяланокаменна стена. Особено само виждането на гемии, море и чуване бучението на последното ме доведе на мисъл, като че съм на друг свят излязъл. Внимателно разгледах крепостта, така и моста, през който минахме, портите, големите в града къщи и сърцето ми трепереше и мислех как да отида при морето и да видя самато му вода.

Карах след селяните колата си, като не знаех къде отиваме, а само гледах наоколо. Само когато спрях колата, тогази разбрах где ще стоваряме храната. Спряхме пред един огромен хамбар, наченаха да мерят житото с крини и да носят в хамбаря, а мене и едно младо като мене гагаузче оставиха да пазим колята. Аз не се стърпях, а скритом оставих гагаузчето и тичешком тръгнах към морето, за да видя отблизо водата му и да му се порадвам; минах през едни, същи през каквито влязохме порти и дойдох до брега.

Чуден и дивен предмет ми се представи пред очите. Видях нагледно чуваното ми самото море и на морето гемии; вода широка и до безкрайност дълга с чер цвят; гемии, корита огромни, в ред по два стълпа (изправени мачти) високи и три пречки, на пречките разпростени бели платна; ладии, които идеха от гемиите, стоваряха на брега разни стоки, които стоки отпосле натоварваха на кола и откарваха в града. Ладиите бяха все черни. Аз не знаех, че са смольосани, а мислех, че от черната вода на морето са се боядисали. Хора стоварваха стоки на брега и пак се връщаха. Аз се чудех на храбростта им, като без страх се връщат с малките лодки по тази дебела, вълнующа вода, която ги дигаше и слагаше…”