Спомен за читалищния роял “Плейел”
В навечерието на откриването на юбилейното 100-годишно Варненско лято ви представяме спомен за първите Музикални тържества проведени от 24 юли до 2 август 1926 г. Споменът е на видния краевед и общественик д-р Иван Б. Божков и е публикуван в седмичника “Народно дело” на 29 юни 1986 г.
Годината 1926 е забележителна за културната история на Варна. Тогава бяха открити Централните морски бани и Морското казино, а градът бе обявен за международен морски курорт. Тогава бе сложено началото на Летните музикални тържества – първият музикален фестивал в страната ни.
Музикална програма на тържествата без концертен роял е неосъществима, а се оказа, че роял няма в града. Тогава Варненското културно-просветно читалищно дружество закупи при износни условия един прекрасен френски роял “Плейел” от столичния импресарио Михаил Кремен (автор на книгата “Романът на Яворов”).
Така под стряхата на някогашния варненски летен общински театър (на мястото му днес се издига Обсерваторията) с рояла “Плейел” на неговата покрита сцена започнаха варненските Летни музикални тържества – предвестници на съвременния Международен музикален фестивал “Варненско лято”.
Като филмова лента преминават трайни спомени за назабравими впечатления от концерти и участници в тях, свързани между другото и с отличното техническо състояние на този роял.
И сега сякаш виждам… Изпълнява се Кройцеровата соната на Бетховен, на рояла – Иван Торчанов; или – Клавирното трио на Чайковски, на рояла – Панчо Владигеров.
Две години по-късно доайенът на клавирните педагози Андрей Стоянов се представи пред варненската публика с Четвъртия Бетховенов концерт, неговата ученичка Тамара Янкова – с Шубертовата фантазия “Странникът”, Лиляна Добри-Христова – със соната от Скрябин, а варненският клавирен педагог Найден Найденов – с концерт от Григ, при който импровизирано се наложи Саша Попов за пръв път да дирижира оркестър.
Воден от съпругата му, видях младия пианист Петко Стайнов предпазливо да сяда пред рояла, за да изпълни ре-мажорната соната на Бетховен. През същата 1926 година имаше и други млади пианисти на варненската лятна сцена – Димитър Ненов покори публиката с Първия концерт на Лист, а наскоро завърналият се от Париж Любомир Пипков изпълни свои клавирни творби.
Хубавият инструмент изискваше подходяща концертна зала, за да бъде правилно използван и съхраняван. За съжаление такава зала за роял “Плейел” в онова далечно време не можа да се намери. И започна скитничеството на този бездомник… За да намери подслон, роялът трябваше да бъде разнасян по разни сцени на театри, кина, салони, учебни заведения – приеман все временно и с нежелание поради пространността на заеманата от него площ.
Днес този престарял ветеран, в последните десетилетия грижливо приютен в репетиционната зала на представителния градски хор “Морски звуци”, заслужено премина в музея като особено ценен реквизит, напомнящ за музикалните традиции на Варна.
Днес роялът е част от експозицията на Музей за нова история на Варна
Библиография
Музикални тържества във Варна. // Време, 18 апр. 1926, N 94, 1 с.
Музикалните тържества. // Киноек (Варна), I, N 65, 25 юли 1926, с. 2.
