Улица “Котел”
В периода 1888-1890 г. ул. „Котел“ не присъства в списъка с “Наименование на по-главните улици в гр. Варна.” Към 1897 г. на мястото на ул. „Котел“ съществува улица, която няма име. Тя започва от днешната
улица „Русе“, но не достига до долната улица „Плевен“ (днес ул. „Капитан Петко Войвода“), както е видно от „Генерален план на град Варна”, изработен от инж. Павел Каракулаков. През 1908 г. в Решенията на Варненски градски общински съвет, Протокол N 33, четем, че на Сидо Гудев се възлага почистване на мястото на сградата на ул. „Котел“. От друга страна през 1909 година отново не присъства в Списък на разрядите на улиците в гр. Варна, публикуван във Варненски общински вестник през 1910, но представящ улиците през 1909 г.
В „Списък на улиците из гр. Варна и новото им название” от 1915 г. ул. „Котел“ отново липсва. Може да се предположи, че улицата е наименована след унищожителния пожар в гр. Котел през 1894 г., но поради това, че е твърде къса не е публикувана в списъците.
До 1966 г.[1] улицата все още се казва „Котел“. В периодичния печат от 1974 г. откриваме следния адрес, посочен в обява: „ул. „Пресиян Мирчев[2]” бивша „Котел“[3]. В Указател на улиците от 1975 г. откриваме ул. „Котел“, а не ул. „Пресиян Мирчев“[4]. Следователно ул. „Котел“ е преименувана на „ул. Пресиян Мирчев“ между 1966 и 1974 г., като бихме могли да допуснем, че това се е случило около 1974 г. Улицата запазва това име до първото десетилетие на 2000 г., след което е върнато старото име.
На ул. „Котел” № 2 на ъгъла с ул. „Русе“ се намира семейната къща Иван Тасев и неговите синове Никола и Стефан Иванови Тасеви. Те са преселници от село Мокрен, Македония. Зданието е проектирано от арх. Дабко Дабков през 1914 г. Строителството се осъществява през 1915 г. Сградата е в списък на „Архитектурни обекти – културни ценности в гр. Варна“ към 2012 г.
На този адрес към 1936 г. живее и офицерът Цветко Попов, завършил Морското машинно училище при морската учебна част във Варна. Той е автор на статии във в-к „Народен флот“ и сп. „Морски флот“.
На „Котел” № 3 към 1936 г. живее Бойчо Цампаров, тапицер. През 1929 г. той открива модерна тапицерска работилница, а през 1938 г. има мебелен склад на ул. „6 септември“.
На ул. „Котел” № 3 през 1920 г. могат да се изпращат ръкописи и писма за сп. „Лъчи“ с главен редактор Сергей Бричевски.
На № 7 се намира жилищната сграда на Венеамин Арсов, строителен предприемач. За сградата съществуват два проекта от 1915 г. – един цялостен проект за „нова постройка на Венеамин Арсов“, с автор арх. Димитър Раделия и един за „лице на къщата“ от арх. Дабко Дабков.
На ул. „Котел” № 9 е живял капитан Протасий Пампулов. Роден е на 17 септ. 1895 в Сопот. През 1911–1916 г. учи в Машинното училище при Флота. Счита се за първия българин, участвал в изграждането на подводници. През 1916 г. учи във Висшето техническо училище в Берлин–Шарлотенбург, специалност „Корабостроене и корабни машини“. През 1919 г. е отзован в България и е назначен като кандидат-инженер корабостроител във Флотския арсенал – Варна като същевременно преподава механика в Морското училище. Капитан I ранг Пампулов е сред водещите корабостроители на
Българския военноморски флот. Уволнен е през 1944 г.
Протасий Пампулов се занимава с научни изследвания, изучава флората и фауната на Черно море. Той е основоположник на корабомоделизма в България и автор на 10 книги, както и на първите методически ръководства по корабомоделизъм, издадени през първото десетилетие на организираното движение у нас.
[1]Телефонен указател: [Варна]. Варна, 1966, с. 60.
[2]Пресиян Мирчев (08.06.1907, Шумен–17.04.1952, Варна) е учител, литератор, драматург, главен редактор на в. „Народно дело“, преводач, културен деец. Завършва славянска филология в СУ. От 1944 г. се установява във Варна и е назначен за преподавател в Морското училище – Варна. През 1947 г. Мирчев е драматург във Варненския народен театър. През 1948 г. Мирчев е назначен за директор на Варненския народен театър и опера.
[3] Балканско знаме,18 апр. 1974, с. 23.
[4] Указател за улиците, площадите, кварталите и местностите в района на гр. Варна, с обозначение на пощенския код и обслужващите ги п.т.т. станции. Варна: Министерството на Информацията и съобщенията окръжно управление на съобщение – Варна, 1975, с. 18.
