Иван Богоров (1818-1892 г.) е възрожденски енциклопедист и общественик, един от първооснователите на българския книжовен език и на българската журналистика.
Пътеписът „Няколко дена расходка по българските места“ съдържа записките на автора от пътуване, чиято цел е да се изследват възможностите за икономическо раз [...]
Къщата на братя Тедески, в която се провежда съюзническата конференция
През Кримската война (1854-1856 г.) правителствата на Франция и Англия, загрижени да запазят целостта на Турската империя, обявяват война на Русия. Варна става главен сборен пункт на обединените войски. Тук през май 1854 г. заседава съюзническа конфе [...]
Тежка е съдбата на българката по време на османското владичество. Тя е отвличана, поругавана, потурчвана. Предания напомнят днес за много нещастни българки, сложили край на живота си. В тяхна чест народът е съчинил приказки и песни, нарекъл е местности и улици, съградил е чешми. В навечерието на празника на жената [...]
Петър Матеев (1850-1943) е български дипломат, общественик и дарител. В динамичната му биография се открояват периодите като частен секретар на генерал-губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди, главен директор на пощите и телеграфите на Княжество България, първи български търговски агент в Одрин, дипломат в Ати [...]
Кръстю Мирски е личност с големи заслуги за стопанския и културен възход на Варна. Роден е в Котел, а във Варна се преселва през 1878 г. Работи като адвокат и съдия в Тулча, Балчик, Русе и Варна. Председател е на Варненския окръжен съд, народен представител и кмет на Варна в периодите 1888-1890 и 1905-1906 г.
През двата си кметск [...]
Светлият образ на личността в историята е този, който задава жалони и увлича за подражание и съзидание. Да бъдеш личност в своето време и място, малко или голямо пространство на дейност и влияние е отличително и съществено важно за живота на общността и за нейния път на развитие. „Личността е тази, която в мъдрост [...]
Оригинален начин за рекламиране на българския морски флот и приобщаване на българина към морето са морските календари. Джобно календарче с орнаменти от платноходки върху развълнувано море, [...] »
Името Беглишки хамбар идва от данъка беглик и търговците бегликчии. Бегликът е данък десятък върху овцете и козите в Османската империя, първоначално в натура, след това [...] »
Пребиваването на Кръстьо Сарафов във варненския театър е много кратко – сезон 1935-36 г. Въпреки това присъствието му е осезателно и е културна проява с голяма [...] »
В книгата си „Спомени и бележки” Иван Церов (кмет на Варна в периода 1909-1912 г.) разказва за полагането на основния камък на първия варненски водопровод. „На [...] »
Венцел Едлер фон Броняр е австрийски дипломат. Той завършва Ориенталска академия във Виена. През 1786 г. австрийското правителство му възлага да изучи западните брагове на Черно [...] »
Професор Асен Христов Златаров е български учен и общественик, белетрист, основоположник на биохимията в България. Използва псевдонима Аура. Роден е на 4 февруари 1885 година в [...] »
Варненци се отнасят с особено уважение към благородството и милосърдието на българската царица Елеонора. Нейната почтеност, скромност и жертвоготовност граничат със святост. През 1909 г. по [...] »