Иван Богоров – страници за Варна

Иван Богоров (1818-1892 г.) е възрожденски енциклопедист и общественик, един от първооснователите на българския книжовен език и на българската журналистика.

Пътеписът „Няколко дена расходка по българските места“ съдържа записките на автора от пътуване, чиято цел е да се изследват възможностите за икономическо развитие на българските градове. Записките са публикувани за първи път във вестник „Турция“, в периода от началото на 1865 до втората половина на 1866 г. Самостоятелното издание се появява през 1868 г.

Страниците за Варна дават информация за многоетническия облик на града; за стопанския живот, както и за наченките на просветното и религиозно-политическо брожение в обществото.

Местонахождението на града
„Той е разположен на една стръмна плоскост край Черно море при едноименний залив и в къта до вливанието там на река Девня, чтото вес неговий изглед ся види само от към морето, нежели от сухо. Той е обграден с прехубава и здрава каменна твърдина. Скелята му състои от каменни маази добре направени и ред дюкяни повечето бакалски…”.

Битието на ориенталска Варна и жителите и
„В тоя град жители има от всяка народност, всичко около 20 хиляди. В махалите чловек гледа само няколко къщя добре направени, другото все е дървено, с криви и тесни улици, със слепи каменни зидове. Навсъде, в цял град, жена ся не вижда, та кога излези някоя случайно от някой вапор, мъжете гледат на нея както на някое извънредно нечто. Накъсо да речем, варненци са лишени от инструмента за цивилизацията…

Изобщо тия хорица нямат никаква индустрия, всичко чтото е за облекло, от риза до обуща, все ся купува отвън. Гъркът във Варна е кахведжия, локантаджия, винар и хлебар, бакалин и голям търговец житар. Българинът е ботушар, кожухар и абаджия, че на последний не било подадено да търгува с потребни нечта за ядение и пиение. Главното произведение на Варна е риба скомрия…”

За потенциала на пристанищния град от стопанска гледна точка
„Варна е самото и най-главното място, дето дохождат назад в брой парите, които от цяло Румели изпраща търговията за манифактура в Европа, ала по злополучие влазят пак в гръцки ръце, които са повише житари…”

За първите случаи на социално сдружаване сред българите, което би довело до насърчителни промени
„Неколцина българи, които са ся заселили от петнадесет години насам, въртят комисионна. От тях някои търгуват с биволски сурови кожи и малко манифактура, на които в канторите чловек слуша да ся разговарят повишено за черковни работи, нежели за търговия; често вижда там и да прочитат в требник и правилата за поповете вместо историята на търговията. Малцина от по вехтите българи, жители на Варна говорят в къщите си турски, наречени „гагаузи”, което ще рече чловеци, които не познават бащиний си язик…

Тие добре струвуваха да основат едно съдружество да купува и продава жито само във Варна. Тогаз тие ще имат в ръцете си главний ключ на търговията, инак още много время ще ся поминуват само със сирене и хляб…”