Любими места за излети

Дойде ли 1 март, връзваме мартениците и чакаме пролетта. Заедно с това се събужда копнежът в душите ни към единение с природата. Настъпва времето на разходките и излетите извън града.

Преди Освобождението се е излизало „на теферич“ – ориенталска форма на излет за цял ден до някое близко оброчище или друго интересно за разглеждане място.

В началото на XX век за гражданите на големите градове стават обичайни излетите до близките околности. В тях те виждат начин за активна почивка и приятно прекарване на свободното време сред природата. Заедно със семейството или с приятелски компании те прекарват деня в песни, игри и веселия, както и обилно похапване на донесената от вкъщи храна или в крайградските заведения. Излетите се организират обикновено в неделните или празничните дни на пролетните и летните месеци.

Ще ви представим част от любимите места за излети на варненци през 20-те и 30-те години на XX век.

В миналото по-голямата част от гражданите на Варна имат лозя по самото крайбрежие и живописните хълмове над него. По-практичните от тях, които имат вили (кьошкове) по лозята си, при хубаво време прекарват там неделния ден семейно, с роднини и приятели. Някои семейства живеят по кьошковете през целия летен сезон. По-заможните хора разполагат с големи и красиви вили близо до морския бряг, като вилите на Атанас Буров и на Димитър Станчов в края на Морската градина. „Станчовата алея“ е предпочитано място за разходка на варненската интелигенция и особено на влюбените двойки. А чужденците предпочитат разходките върху магарета или с магарешки каручки.

За местността „Карантината“ пише през 1931 г. д-р Параскев Стоянов: „На срещния бряг на залива се намира прочутото място за разходки на варненци – „Карантината“, със своя хубав залив, който даваше вода на параходите, когато акостираха във Варна…“. До „Карантината“ и нос „Галата“ се отива с моторни лодки, които правят редовни рейсове в празничните дни. Там се плажува, лови се риба, събират се миди и се пекат на жар, поливат се обилно с лимонада и бира – донесена от вкъщи или поръчана в близката бирария. Ето как д-р Стоянов представя Галата: „Село Галата на билото на срещния бряг е курортно седалище на няколко ученически колонии и почивни станции. Оттам простори към морето, чудесна гледка към Варна и залива…“. Интересни са и местностите „Гюндюз чешма“, „Пейнерджика“ (известна със своята хидропланна станция) и старините на „Джанавара“.

На Гергьовден жителите на крайните квартали на града се отправят масово към „Максуда“, където край високите тополи (каваци) става панаир, а на Петдесятница – към „Аязмото“ (източно от варненския затвор), където според вярванията имало лековит извор. Там идват селяни и от околните села, става голям панаир, слушат свирачите и певците и през целия ден се вият хора.

Друг любим маршрут за излети на варненци са обектите по евксиноградското шосе. До бирария „Грозд“ (след 1934 г. известна като „Димят“), Акациите и Траката се отива пешком или с файтони. Там на открито или в заведенията се обядва или вечеря обикновено скара.

„В семейната бирария „Акациите“ на евксиноградското шосе , винаги натурални студени напитки и вкусни закуски. Приятна обстановка, музика и дансинг (за млади)“ – реклама от началото на 30-те години.

Още едно любимо място за отдих на варненци – местността около манастира „Свети Константин“. Там, на поляните и под дърветета около вкопаната чешма се разполагат компаниите, постилат черги и покривки, на които нареждат приготвените вкъщи ястия. Особено многолюдно и шумно е тук на деня на Свети Константин и Елена – 3 юни. Някои идват от предния ден, преспиват на открито, а на следващия ден пристигат нови хора, както и свирачи, амбулантни търговци, дори нестинари от Странджа.

Организирани походи до манастирите „Св. Константин и Елена“ и „Аладжата“ правят ученици и студенти на 1 май, когато се е чествал празникът на пролетта и цветята.

Природният феномен „Побити камъни“ също привлича моного туристи, а Девненското езеро е прекрасно място за водени спортове и туризъм. Организират се и по-далечни екскурзии по море – до Балчик, Камчия и Ропотамо.

Членовете на различни туристически дружества (тази година варненското дружество „Родни балкани“ чества своя 90-годишен юбилей) със средства от членски внос, с доброволни вноски и труд построяват хижи, където след поход устройват спортни състезания, отбелязват традиционни и национални празници.

Излети и екскурзии организират и политическите партии, например социалдемократите слагат началото още през 1902 г. Те използват тази форма за отдих и за пропагандна цел – изнасят се сказки, литературно-музикални програми, пеят се работнически и революционни песни.