Спомен за манастира “Св. Св. Константин и Елена”

Манастирът "Св. Св. Константин и Елена" - 1905 г.

Манастирът “Св. Св. Константин и Елена” – 1905 г.

На 21 май се отбелязва храмовият празник в епархийския манастир “Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс във Варна. По този повод ви предлагаме спомените на Мария Димитрова, дъщеря на отец Иван Вълков, обгрижвал манастира от 1936 година.

Старата църква "Св. Константин" и постройките към манастира - нач. на XX в.

Старата църква “Св. Константин” и постройките към манастира – нач. на XX в.

“Около манастирчето всичко беше като една чудна приказка: гора, тишина, вярващи християни, които с молитва пристъпваха да се помолят по време на св. Евхаристия, да се причестят със св. Дарове. В прекрасното лято или есен се чуваха вълните на морето, ромолеше една рекичка, над която имаше дървено мостче.

През тези години мнозина българи и чужденци – чехи, поляци, немци, по-малко англичани – идваха за слънце, море и гроздолечение. Нямаше го “Балкантурист”, нямаше го днешното строителство… Имаше само два двуетажни хотела, а в партера на единия бе фурната на бай Добри. Там се приемаха поръчки за погачи, баници, гювечи, печени пилета и др. Жителите на селата Кестрич (днес кв. “Виница”), Осеново, Климентово доставяха за летуващите прясно мляко, а в малка сладкарничка до фурната се продаваше кисело мляко в големи алуминиеви “сафати”, виенски кифли и боза. В един от хотелите бяха предоставени стаи за гости на манастира. Тук нощуваха свещеници, дошли за храмовия празник. През лятото тук се настаняваха богомолци от страната…

Църквата и новите постройки към манастира - нач. на XX в.

Църквата и новите постройки към манастира – нач. на XX в.

Светата Литургия се отслужваше в малката църквичка на манастира в неделя и на по-големите празници. Особено се пълнеше храмът и по време на съботната вечерня. В двора имаше камбана, която приканваше за богослужение. Ние, децата, освен редовното участие в богослуженията, играехме заедно. Бяхме измислили много интересен религиозен шах по евангелски текстове върху дъски, разграфени за поставяне на картинки от св. Писание.

Най-силни са ми спомените от храмовия празник на манастира.

На събора на Св. Константин (3 юни) - 30-те години на XX в.

На събора на Св. Константин (3 юни) – 30-те години на XX в.

В манастирската черква можеше да стигне само този, дошъл за вечернята срещу празника. Цялата околност се изпълваше с народ, пристигнал от Варна, съседни и по-далечни села, Добрич, Балчик и т. н. Често с приснопаметния наш митрополит Симеон служеха свещениците от Варна – о. Христо Георгиев, о. Пашев, о. Доганов, о. Стефан, о. Йордан и др. Тук се извършваха – не само на празника – много венчавки и кръщавки. Затова дни преди празника идваха да се помолят, изповядат, а още от всенощното бдение срещу празника храмът се препълваше.

В тези дни не се забравяше и благотворителността. Спомням си, че се поставяха метални касички за подпомагане на социално слаби, старци от приютите, родилни заведения, болници. Заможните хора даряваха част от спестяванията си или своя стока (акции, добитък и др.) на манастира…”