Спомен за манастира “Св. Св. Константин и Елена”

На 21 май се отбелязва храмовият празник в епархийския манастир “Св. Св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс във Варна. По този повод ви предлагаме спомените на Мария Димитрова, дъщеря на отец Иван Вълков, обгрижвал манастира от 1936 година.

“Около манастирчето всичко беше като една чудна приказка: гора, тишина, вярващи християни, които с молитва пристъпваха да се помолят по време на св. Евхаристия, да се причестят със св. Дарове. В прекрасното лято или есен се чуваха вълните на морето, ромолеше една рекичка, над която имаше дървено мостче.

През тези години мнозина българи и чужденци – чехи, поляци, немци, по-малко англичани – идваха за слънце, море и гроздолечение. Нямаше го “Балкантурист”, нямаше го днешното строителство… Имаше само два двуетажни хотела, а в партера на единия бе фурната на бай Добри. Там се приемаха поръчки за погачи, баници, гювечи, печени пилета и др. Жителите на селата Кестрич (днес кв. “Виница”), Осеново, Климентово доставяха за летуващите прясно мляко, а в малка сладкарничка до фурната се продаваше кисело мляко в големи алуминиеви “сафати”, виенски кифли и боза. В един от хотелите бяха предоставени стаи за гости на манастира. Тук нощуваха свещеници, дошли за храмовия празник. През лятото тук се настаняваха богомолци от страната…

Светата Литургия се отслужваше в малката църквичка на манастира в неделя и на по-големите празници. Особено се пълнеше храмът и по време на съботната вечерня. В двора имаше камбана, която приканваше за богослужение. Ние, децата, освен редовното участие в богослуженията, играехме заедно. Бяхме измислили много интересен религиозен шах по евангелски текстове върху дъски, разграфени за поставяне на картинки от св. Писание.

Най-силни са ми спомените от храмовия празник на манастира.

В манастирската черква можеше да стигне само този, дошъл за вечернята срещу празника. Цялата околност се изпълваше с народ, пристигнал от Варна, съседни и по-далечни села, Добрич, Балчик и т. н. Често с приснопаметния наш митрополит Симеон служеха свещениците от Варна – о. Христо Георгиев, о. Пашев, о. Доганов, о. Стефан, о. Йордан и др. Тук се извършваха – не само на празника – много венчавки и кръщавки. Затова дни преди празника идваха да се помолят, изповядат, а още от всенощното бдение срещу празника храмът се препълваше.

В тези дни не се забравяше и благотворителността. Спомням си, че се поставяха метални касички за подпомагане на социално слаби, старци от приютите, родилни заведения, болници. Заможните хора даряваха част от спестяванията си или своя стока (акции, добитък и др.) на манастира…”