От целомъдрени госпожици до Царици на плажа

Лятна Варна събужда греховни мисли и страсти.

“Голотата в града става все по-дръзка и по-дръзка!” – алармират варненските вестници от 20-те години на XX век: “Голотата се повлича полека-полека от брега към града и захваща да шествува с прелестите и мизериите си по градините, по локалите и по улиците. Три дена обикаляхме по пясъци, тераси, градини и локали във Варна и не видяхме нито един седнал на сянка или легнал човек да чете…”

Драматична е борбата за опазването на морала в лятната столица. Журналисти с будна съвест публикуват заклеймяващи текстове: “Говорят, че общината разрешила на къпещите се от двата пола да се явяват на терасата с халати – това е неморално разрешение. Намират се мъже, които се явяват между публиката съвършено голи, само по едни гащички. Утре и жени с леко поведение ще започнат да сноват между масите… и тогава посещението там на порядъчни семейства ще бъде изключено. Там ще стане място за срещи само на Донжуаните”.

Тук-там в пресата се промъкват и по-смели “поевропейчени” схващания за модерния курорт: “Новото време иска своето. Варна трябва да блести от модернизъм, ако иска сериозно да се прослави като европейски курорт. Тя трябва да си има всичко, на което европейците държат и което си е в реда на нещата по европейските курорти.”

А на Запад, в големите морски летовни страни, моралът е различен от нашия. Там мъже и жени правят заедно даже слънчеви бани. На варненския плаж чужденките първи се явяват на терасите в “педжами” и привличат погледите на местните жители. Но само година-две по-късно тук започват да се устройват конкурси за най-хубав бански костюм, за най-елегантна пижама, за най-хубаво дете, за най-атлетично мъжко тяло “Аполон”.

Най-много вълнения предизвиква изборът на “Царица на плажа”.

Според етнографа Веска Стоянова идеята е дадена от група чешки летовници през 1922 г., но тогава полицията не разрешава разголването на жените и предупреждава групата да напусне Варна, за да не развращава българската младеж. Идеята се осъществява десетина години по-късно, като в първите години участват само чужденки и софиянки. Смята се, че началото на варненските конкурси “Царица на плажа” и “Аполон” е през 1934 г. Първата “Царица на плажа” става еврейката от Цариград Берта Бенбасат.

Конкурсите се провеждат по най-тържествен начин. Мостът на централните бани е обкичен със зеленина. На него са поставени пейки за специално поканените гости. Публиката е на самия плаж. Журито заема местата на първата площадка на моста до кулата и има най-отговорната задача да определи коя красавица ще е новата “Царица на плажа”. Фирми от Варна, София, Русе и Пловдив осигуряват подаръците за победителките – дрехи и чанти с българска бродерия, парфюми с прочутото розово масло и други тоалетни принадлежности. Вечерта в Морската градина се устройват грандиозни увеселения в чест на красавиците.

През 1935 г. короната е връчена на Хилда Фьорстер от Виена; през 1936 г. – на Пешинка Зубкова, 18 годишна чехкиня от Бърно; през 1937 г. – на 16-годишната софиянка Надя Русева; през 1938 г. на Олга Чолакович от Югославия. Едва през 1939 г. за първи път варненка става “Царица на плажа”. Това е госпожица Таня Киселова на 18 години. Специалната награда за победителката е билет първа класа до Цариград и обратно.

*Снимките в публикацията са от избора на “Царица на плажа” през 1936 г., поместени в сп. “Илюстрована седмица”, бр. 711 от 16 август 1936 г.