Българи, пазете народните си старини, изучавайте миналото на народа си и културата му!

През 80-те години на XIX в. в България идват двама високообразовани младежи – братята Хермин (Херман, Херменегилд, Херменгилд) и Карел (Карл) Шкорпил от Чехия. Те остават тук до края на живота си и свързват своя жизнен път с историята, съдбата и просперитета на страната ни. Още с пристигането си, те са запленени от красотата и голямото богатство на исторически и културни паметници по нашите земи и се посвещават на тяхното откриване, описване и съхранение.

Дълбока следа оставят двамата братя в културно-историческата памет на град Варна. Предлагаме ви част от техните заслуги.

Създатели на Варненското археологическо дружество и музей

За първи път Карел Шкорпил идва във Варна през 1887 г. и започва работа като учител в Мъжката гимназия. С помощта на свои колеги – учители и ученици, той поставя основите на музейната сбирка към гимназията. През 1904 г. в града се установява да живее и Хермин Шкорпил. За братята изборът на черноморския град не е случаен, за тях “Варна е имала най-славната история между всичките днешни градове”.

Варненското археологическо дружество е основано на 12.12.1901 г., а Карел Шкорпил изработва устава му. В него се отбелязва: “Археологическото дружество в гр. Варна има за цел да издирва, съхранява и изучава паметниците на миналото във Варненски окръг и съседните му страни и да буди интерес за тях в населението. От събраните материали то образува Варненски окръжен музей”. На 11 юни 1906 г. в една таванска стая на Девическата гимназия тържествено се открива Варненският окръжен музей, чийто директор е Карел Шкорпил. Хермин Шкорпил е председател на Археологическото дружество и този пост той заема до смъртта си през 1923 г.

Откриватели и изследователи на българските старини

Братята кръстосват пеш или на кон селищата на страната ни и страстно, с методическа педантичност извършват проучвания на могили, крепости, градища, некрополи, защитни валове и окопи, стари църкви, релефи и др. В резултат на изследванията се появяват и първите им трудове: “Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България”; студията “Паметници из Българско“. Важно място в своите проучвания Карел Шкорпил отделя на старите български столици Плиска, Преслав и Търново. По покана на Комитета за българската старина, той пише изложението “В защита на българската народна старина”, публикувано във Варна през 1924 г.

Големи са заслугите на Карел Шкорпил са разкриване на базиликите в местностите Джанавар тепе и Пиринч тепе, както и за откриване на Парк-музей “Владислав Варненчик”. Проучват и популяризират Римските терми във Варна, а пак по тяхна инициатива през 1912 г. Аладжа манастир е обявен за народна старина.

Братя Шкорпил като епиграфи

Двамата братя издирват и обнародват множество гръцки и латински надписи в България, но най-голям принос имат при събирането и издаването на т. нар. първобългарски надписи (Пръв Карел Шкорпил снима надписа и релефа на Мадарския конник). Благодарение на тяхната дейност са съхранени ценни преписи, които са от неоценима полза на епиграфската наука.

Родоначалници на туристическото движение във Варна

Карел Шкорпил е един от първите, който подхвърля идеята за създаване на туристическо движение и дружество във Варна и препоръчва първите излети до Побити камъни, Аладжа манастир, Джанавар тепе и други природни забележителности в околностите на града.

Рекламират и популяризират Варна – изложбата “Варна в картини”

Идеята за организиране на изложбата “Варна в картини” е на Хермин Шкорпил. Тя е открита тържествено през м. юли 1912 г.

Експозициата съдържа чертежи и планове на древни паметници, открити в града и неговата близка околност, стари карти и рисунки. Главно място в изложбата заемат стари фотографии – изгледи на отделни улици, панорами на части от града, стари чешми, някои живописни местности като Побити камъни, устието на р. Камчия и Лонгоза, Аладжа манастир и др. В експозицията влизат и над двадесет великолепни акварелни рисунки на живеещия по това време в града Индржих Кноб.

Дарителска дейност

През 1931 г. Карел Шкорпил предоставя на учителския съвет при Варненската мъжка гимназия 1000 лв. за учредяване на фонд на името на брат му Хермин Шкорпил. Условието е всяка година на празника на Св. Св. Кирил и Методий от лихвите да се дава награда на най-добрия по успех и поведение беден ученик. На 15 май 1931 г. учителският съвет учредява фонда и всяка година изпълнява волята на дарителя.

За Хермин и Карел Шкорпил България е “страната ни”, Варна – “градът ни”, а българските народни песни – “напевите ни”. Със своята дейност двамата братя полагат основите на една модерна за времето си наука, свързана с европейските постижения и начертават пътя за нейното развитие в България. И днес е актуален апелът на Карел Шкорпил: “Българи, пазете народните си старини, изучавайте миналото на народа си и културата му!”