По улица “Александър Дякович”

Кой е Александър Дякович?
Роден е в Болград, Бесарабия през 1860 г. Участва в Сръбско-турската война и в българското освободително движение. След Освобождението завършва право и се заселва във Варна. Автор е на първия у нас Наказателен закон. Като председател на Варненския окръжен съд се заема с обществено-политическа и културна дейност за “побългаряването на Варна”. Той е и първият председател на Варненското ловно дружество.

Улицата в края на XIX век
Тогава улицата била в покрайнините на града. Започвала от ул. “Цариброд” близо до ж. п. линията и завършвала срещу Полиграфическия комбинат. Намирала се в старата част на града, в така наречената “турска махала” и била твърде оживена. По нея били разположени много ханища, гостилници, кръчми, кафенета, занаятчийски работилници, дюкяни.

Ул. "Цариброд"
Ул. “Цариброд”, началото на XX век

До Освобождението в горната си част представлявала коларски стръмен път. Наричала се “Ак-баир” (“Бял баир”), понеже от двете й страни се белеели скали. През 1888 г. получила името “Червенска”, а към 1934 г. – “Александър Дякович”.

По-известни сгради по улицата

Дружество “Никотеа”
През 1923 г. арх. Антон Франгя проектирал една от най-големите сгради в града – тютюневия склад “Никотеа” на предприемача Нико Станков, която служела за преработка на суров тютюн.

Горчивата чешма (Аджъ чешмеси)

"Горчивата чешма", 1932 г.
“Горчивата чешма”, 1932 г.

Мястото около чешмата било издигнато и доста широко. Тук спирали за водопой много конски и магарешки каруци на път за пристанището. Чешмата била каменна и имала 4 дълги корита. Водата имала особен вкус, поради което била наречена “Горчивата чешма”. Турското население в града вярвало, че водата е лековита, затова почитали чешмата като палели кандила на нея.

Варненската ледница
Ледницата се зареждала с лед от езерото и блатата, когато замръзвали през зимата.

Търговско акционерно дружество “Решителност”
През 1896 г. Варненският общински съвет приел решение N 407 от 28 август: “Да се отстъпи на дружеството “Решителност” за построяване здание за содолимонадената му фабрика, определеното от назначената за тая цел Комисия, мястото между квартала “Кадир баба”, старата болница и публичните домове.”

Публичните домове
“Кафе-концертите”, “шантаните” или по народному “бардаците” били разположени в края на града, “за да не смущават благонравието на населението и за да пазят от хорските погледи нощните похождения на своята клиентела”. Те били толкова известни, че са отбелязани дори в плана на Варна от 1897 г. Поради червените фенери, които висяли вечер на вратите, улицата получила името “Червенска”. По време на Варненската комуна тези домове били съборени и на просторното място децата от махалата играели футбол и други игри. Известно време там бил и говеждия пазар, или “Хайван пазар”.

Дизеловата електрическа централа
Внушителната централа е построена на площ от 900 квадратни метра през 1912 г. от Сименс-Шукертовите заводи във Виена. Главен представител на фирмата “Сименс и Шукерт” във Варна бил опитният електроинженер М. Карчев, който ръководел и инсталацията за електрическото осветление в града.

Хан “Македония” и лятна бирария до него
През лятото там свирела духова музика. Особено голям успех имал спектакълът “Загубената поща” – един флигорнист се отдалечавал на стотина метра от бирарията и оттам свирел. Останалите музиканти му отговаряли и това продължавало докато “пощенецът” най-сетне откриел другарите си и се присъединявал към тях след овациите на посетителите.

Споделете