По улица “Александър Дякович”

Кой е Александър Дякович?
Роден е в Болград, Бесарабия през 1860 г. Участва в Сръбско-турската война и в българското освободително движение. След Освобождението завършва право и се заселва във Варна. Автор е на първия у нас Наказателен закон. Като председател на Варненския окръжен съд се заема с обществено-политическа и културна дейност за “побългаряването на Варна”. Той е и първият председател на Варненското ловно дружество.

Улицата в края на XIX век
Тогава улицата била в покрайнините на града. Започвала от ул. “Цариброд” близо до ж. п. линията и завършвала срещу Полиграфическия комбинат. Намирала се в старата част на града, в така наречената “турска махала” и била твърде оживена. По нея били разположени много ханища, гостилници, кръчми, кафенета, занаятчийски работилници, дюкяни.

До Освобождението в горната си част представлявала коларски стръмен път. Наричала се “Ак-баир” (“Бял баир”), понеже от двете й страни се белеели скали. През 1888 г. получила името “Червенска”, а към 1934 г. – “Александър Дякович”.

По-известни сгради по улицата

Дружество “Никотеа”
През 1923 г. арх. Антон Франгя проектирал една от най-големите сгради в града – тютюневия склад “Никотеа” на предприемача Нико Станков, която служела за преработка на суров тютюн.

Горчивата чешма (Аджъ чешмеси)

Мястото около чешмата било издигнато и доста широко. Тук спирали за водопой много конски и магарешки каруци на път за пристанището. Чешмата била каменна и имала 4 дълги корита. Водата имала особен вкус, поради което била наречена “Горчивата чешма”. Турското население в града вярвало, че водата е лековита, затова почитали чешмата като палели кандила на нея.

Варненската ледница
Ледницата се зареждала с лед от езерото и блатата, когато замръзвали през зимата.

Търговско акционерно дружество “Решителност”
През 1896 г. Варненският общински съвет приел решение N 407 от 28 август: “Да се отстъпи на дружеството “Решителност” за построяване здание за содолимонадената му фабрика, определеното от назначената за тая цел Комисия, мястото между квартала “Кадир баба”, старата болница и публичните домове.”

Публичните домове
“Кафе-концертите”, “шантаните” или по народному “бардаците” били разположени в края на града, “за да не смущават благонравието на населението и за да пазят от хорските погледи нощните похождения на своята клиентела”. Те били толкова известни, че са отбелязани дори в плана на Варна от 1897 г. Поради червените фенери, които висяли вечер на вратите, улицата получила името “Червенска”. По време на Варненската комуна тези домове били съборени и на просторното място децата от махалата играели футбол и други игри. Известно време там бил и говеждия пазар, или “Хайван пазар”.

Дизеловата електрическа централа
Внушителната централа е построена на площ от 900 квадратни метра през 1912 г. от Сименс-Шукертовите заводи във Виена. Главен представител на фирмата “Сименс и Шукерт” във Варна бил опитният електроинженер М. Карчев, който ръководел и инсталацията за електрическото осветление в града.

Хан “Македония” и лятна бирария до него
През лятото там свирела духова музика. Особено голям успех имал спектакълът “Загубената поща” – един флигорнист се отдалечавал на стотина метра от бирарията и оттам свирел. Останалите музиканти му отговаряли и това продължавало докато “пощенецът” най-сетне откриел другарите си и се присъединявал към тях след овациите на посетителите.