Из историята на булевард „Цар Освободител”

В края на Първата световна война град Варна се простира до улица „Каналска”. Тогава улицата е застроена само от лявата страна – от другата страна, върху обширното голо поле се издигат само казармите на Осми пехотен приморски полк, Държавната болница и избите на „Димят”. През 1914 г. е завършен и строежът на Средното търговско училище. До 1919 г. други сгради на това място не съществуват.

По това време край улицата минава естествен канал, в който се стичат водите от Франгенското плато и се изливат в морето. При голямото наводнение през 1897 г. от силните дъждове каналът прелива и водата нанася големи щети на живеещите по улицата. Това налага варненската община да предприеме мерки за разширяване и удълбочаване на канала. След 1919 г. започва усиленото застрояване на улица „Каналска“. Някои от обектите по таза улица напълно са изчезнали, други са претърпели значителни промени.

Зеленият мост

Големият и много красив мост е изграден от зелен айтоски камък (андезит) в края на XIX век на мястото на стар дървен мост по проект на варненския градски инженер Павел Каракулаков. До моста се намирала малка постройка с фенер, където се събирали таксите за внесените във Варна стоки – дърва за огрев, плодове, зеленчуци и други продукти. Те се доставяли от близките села с каруци. След моста започва Евксиноградското шосе.

Освен Зеления мост, по това време съществували още два дървени моста (на мястото, където бул. „Осми приморски полк“ и ул. „Ген. Колев“ пресичат бул.„Цар Освободител“). И трите моста са съборени след 1930 г. и каналът е засипан. На негово място се оформя широк булевард, който от 1 май 1932 г. получава името „Цар Освободител“.

Сградата на Икономическия университет

Основният камък е поставен на 18 октомври 1911 г. Строи се Търговско училище от Варненската търговско-индустриална камара по проект на арх. Никола Лазаров. В груб строеж сградата е построена през 1913 г. Окончателно е завършена през 1914 г., като училището се настанява на партерния етаж, а останалата част е заета от наши и чужди войници, използва се за болница и други цели. В различни периоди сградата претърпява мащабни преустройства и пристроявания. Скулптурната украса е дело на Кирил Шиваров.

Червеният площад

На мястото на днешния площад „Съединение” се намирало футболното игрище на спортен клуб „Атлант”. По-късно там се провеждал петъчният пазар, чийто наследник е пазар „Чаталджа“, а от 1938 г. и традиционният Великденски панаир. На това място пролет и есен разпъвал своя купол и циркът.

Червеният площад получава името си в годините около Втората световна война. През 1940 г. в порт Варна акостира белият кораб „Сванетия“. Това е първият съветски кораб, който доставя стоки от СССР у нас и полага основите на търговските връзки между двете държави. По това време афиши обявяват безплатни прожекции на съветски филми на пазарния площад. Поток от хора се стичат там в очакване да видят на екрана легендарния Чапаев, подвизите на непобедимата Червена армия и пр.

Държавната болница

През лятото на 1879 г. са отворени първите десет “първокласни” болници в България. Между тях е и държавната болница във Варна. Разположена е в сградата на бившата турска военна болница. През 1888 г. пожар унищожава част от постройката, поради което варненската община определя място за строеж на нова болнична сграда извън очертанията на града. На 26 октомври 1893 г. се полага основният камък и се именува “Марийнска болница” в чест на първата българска царица Мария Луиза. Сградата е от павилионен тип и към края на века има 11 павилиона, свързани с коридори. На 7 януари 1896 г. болницата се нанася в новата сграда, където се намира и днес – на бул. „Цар Освободител“ 100.

Първият общински лозов разсадник

В края на XIX век филоксерата, която за първи път в България е открита през 1884 г. във Видинско, застрашава вече и варненските лозя. Държавата организира вноса на резници от американски лози, устойчиви на филоксерата. Изграждането на разсадника става с решение на Общинския съвет от 14 октомври 1911 г., утвърден от МС през 1913 г., когато са засадени първите 50 дка. Разсадникът е разположен на площ от около 80 дка, включена между бул. “Цар Освободител” и тогавашния Добруджански квартал.