С каручки и файтони из стара Варна
Краят на XIX-ти и началото на XX-ти век. Из кривите и тесни улички на старите варненски махали, по новите булеварди на все още неголемия град и из близките му живописни околности се движат първите превозни средства с животинска тяга.
Каручките, най-често магарешки, по-рядко конски, са основно превозно средство на собствениците на лозя, на продавачите на дърва, риба, плодове и зеленчуци. Каручката лесно се поддържа – съхранява се под навес, а магарето е в “дам” в задния двор на къщата. Някои граждани имат по-представителни шарени каручки с пружинени седалки и дървени или метални облегалки, използвани за посрещане на гости и за излети извън града в празнични дни. Малка част от собствениците на големи лозя притежават волски или биволски каруци за пренасяне на сечива, линове, бъчви по време на гроздобер. “Кираджиите” пък имат каруци с конски впряг с 1 или 2 коня.
С талиги работят на пристанището и гарата. В пазарни дни и особено през есента, когато от варненското пристанище се изнася голямо количество селскостопанска продукция, в града пристигат много каруци от околните села и от целия Добруджански район. Поради големите задръствания по улиците, Общината определя местата, където те могат да спират: около пристанището, жп гарата и пред ханищата. Обичайно място е и коларската борса, както и коларските, железарски и подковъчни работилници около каменния мост над Девненската река, ул. “Владислав” и Добричкото шосе.
Магарешки и конски каручки варненци използват в неделните дни за разходка по Евксиноградското шосе към местностите “Шокъра” и “Траката”. С каручки се отива и на събор – на Гергьовден на Максуда, на Св. Дух на Пейнерджик, на празника на Св. св. Константин и Елена край манастира “Св. Константин”.
През 1898 г. във в-к “Известник” е поместено обявление за циркулацията на линейка N 1 с утвърдени от Общинското управление маршрути и тарифи. Това е така нареченият “трамкар” – голяма платформена каруца, на четирите ъгли на която има железни стойки с опънат на тях брезент за предпазване от слънце и дъжд. Върху платформата има две пейки, обърнати с гръб, а встрани – стъпала. Кочияшът е и кондуктор и обявява спирките с помощта на рог, който виси на врата му.
Кабриолети за разходка се предлагат на гражданите на оформилата се през 20-те години на XX век пиаца до днешната Художествена галерия. Някои по-заможни собственици на извънградски имоти притежават лични кабриолети с впряг от 1 или 2 коня.
По улиците на града и из околностите му препускат и ездачи. В повечето случаи това са офицери от 8 приморски пехотен полк, които тренират на “Манежа” (между улиците “Отец Паисий” и “Васил Априлов”). От второто десетилетие на XX век приблизително на мястото на днешния Делфинариум е конюшнята, наричана “Жокей клуб” и поддържана от руски белогвардеец, от където могат да се наемат на час коне за езда. Между ездачите има и дами.
По това време файтонът е ново, модерно превозно средство и използването му е белег на материален и обществен престиж. Файтоните се поръчват предварително или се наемат от определени пиаци – до гарата, пристанището, Адмиралтейството, площада пред градския часовник. Общинският съвет изисква от файтонджиите да носят униформа “според установения образец”. Изработен е и “Правилник за публичните файтони”, според който те трябва да бъдат на разположение от разсъмване до 10 ч. вечерта; да имат фенер, номер, тромба или звънец, с които да се дава звуков сигнал на пешеходците и другите превозни средства, както и фиксирана тарифа. Движението трябва да става от дясната страна на пътя и да не се кара бързо при “възвиване от една улица в друга”.
Седалките и облегалките на файтоните са тапицирани. Горната част на облегалката е покрита с бяла материя, а под краката има килимче, което се изтърсва преди качването на пътника. Срещу голямата седалка има малка, на която обикновено сядат децата. Украсата на хамутите, главите на конете и камшика на файтонджията зависи от личния му вкус. Когато се превозват пътници до села и близки градове, се впряга още един кон – “алаша”.
Служебни файтони са на разположение на Градското общинско управление, на градоначалника, на Общинската ветеринарна служба, на Окръжния съвет. Файтони имат и консулствата, важните държавни, общински и военни институции. С лични файтони и кочияши разполагат по-заможните и високопоставени граждани. Дворцовата каляска на княз Фердинанд се появява по Евксиноградското шосе и из улиците на града при тържествени случаи и когато монархът посреща и израща важни чуждестранни гости. Собственикът на Памукопредачната фабрика “Принц Борис”, англичанин, притежавал каляска, а доктор Басанович бил собственик на ландо.
С файтони се отива на неделна разходка до “Траката”, манастира и летовището “Св. Константин” и по-рядко до много отдалечения тогава “Узункум” ( Златни пясъци). Файтоните се използват също при сватбените и погребални шествия.
За да се запазят елегантните облекла и обувки, пък и за самочувствие и престиж, на официални визити и на бал се отива задължително с файтон, дори когато разстоянието е кратко. Кавалерите предлагат разходка с файтон на своите избраници. Стари варненци разказват, че било модно пийнали и развеселени мъже, напускайки питейни заведения или публични домове, да наемат три файтона: в първия сядал “бохемът”, във втория – латернаджията, в третия – бомбето и бастунът му.
