Татарската махала
След Кримската война във Варна се заселват много татари. Турските градски власти им определят място, доста изолирано от тогавашния град – на север от днешната улица “Георги Бенковски” до улица “Дрин”, където минава крепостна стена. Оформя се Татарската или Новата махала. По името на махалата се нарича и близката крепостна врата – Татар капусу, откъдето тръгва и шосето за Добрич. Заселниците кръщават улица “Георги Бенковски” “Малък проспект”, а ул. “Христо Ботев” – “Голям проспект”.
От това време е Азизие джамия. Построена е през 1865 г. със средства, дарени от султан Абдул Азис. Намира се на днешната ул. “Ангел Георгиев”. В нейния двор е имало училище и чешма. Водата за Азизие джами чешмеси е идвала през стар водопровод от изворите в местностите Теке Караач и Соук сулар. До чешмата е имало разпределителен казан, откъдето водата се насочвала към чешмите до някогашната стара вятърна мелница. Джамията е действаща и днес.
В началото на XX век пред джамията се оформя площад, където се групират бакърджийските и калайджийските работилници. Площадът се превръща в “борса” за зърнен фураж. Тук има три татарски кафенета и четири фурни.
През 1923 г. на площада е изнесено последното представление на италианския цирк “Тореадоре”, разполагащ с голям брой прекрасни дресирани коне. За съжаление точно във Варна циркът фалира. Васил Чакалоолу – продавач на фураж в махалата закупува голяма част от конете и ги предоставя под наем на руски бежанци, които на “Колодрума”, срещу входна такса, демонстрират пред варненци своето умение на опитни джигити.
Една от старите варненски градинки е Ботевата градинка. На 19 ноември 1901 г. общината приема план, според който “трапът в IV участък, между XIII линия, XV линия, ул. “Бенковска” и ул. “Ботева” да се остави за градина”. При изграждането на градинката (1922-23 г.) активно участие вземат младежите от спортен клуб “Юпитер”. Клубът е основан през 1919 г. от Васил Карагьозов, който години по-късно си спомня: “В нашата махала, край Ботевата градинка много деца ритахме топка. Бях най-големият сред тях и взех инициативата за създаването на клуб. Нарекохме го така, защото се занимавах с астрономия…”.
Градинката взема името на минаващата край нея улица “Ботева” и с това име е известна и днес.
В миналото улица “Георги Бенковски” се слави още и с веселия карнавал по време на “великите заговелки”. Маскараден костюм под наем получава всеки желаещ при бай Данаил – собственик на манифактурен магазин в района. Пъстрото карнавално шествие е впечатляващо: дефилира се без установен ред. Тук има козли, мечки с мечкари, “арапи”, великани, дяволи със звънчета, сватбени и погребални церемонии, кипрещи се във файтони господа и дами с цилиндри и капели, полицаи, размахващи саби, генерали с тенекиени ордени, моряци, пирати, Пиеро и Пиерета, Ромео и Жулиета, Крачун и Малчо… Сред шестващите вървят музиканти, продавачи на боза, салеп и мента рекламират стоката си…”. Местните наричат улицата “Любовна”, заради обичая на Сирни заговезни влюбените момци да хвърлят в дворовете на избранниците си запалени стрели от дрян.
