Татарската махала

Азизие джамия, 1928 г. (вляво са остатъци от чешмата)

Азизие джамия, 1928 г. (вляво са остатъци от чешмата)

След Кримската война във Варна се заселват много татари. Турските градски власти им определят място, доста изолирано от тогавашния град – на север от днешната улица “Георги Бенковски” до улица “Дрин”, където минава крепостна стена. Оформя се Татарската или Новата махала. По името на махалата се нарича и близката крепостна врата – Татар капусу, откъдето тръгва и шосето за Добрич. Заселниците кръщават улица “Георги Бенковски” “Малък проспект”, а ул. “Христо Ботев” – “Голям проспект”.

От това време е Азизие джамия. Построена е през 1865 г. със средства, дарени от султан Абдул Азис. Намира се на днешната ул. “Ангел Георгиев”. В нейния двор е имало училище и чешма. Водата за Азизие джами чешмеси е идвала през стар водопровод от изворите в местностите Теке Караач и Соук сулар. До чешмата е имало разпределителен казан, откъдето водата се насочвала към чешмите до някогашната стара вятърна мелница. Джамията е действаща и днес.

В началото на XX век пред джамията се оформя площад, където се групират бакърджийските и калайджийските работилници. Площадът се превръща в “борса” за зърнен фураж. Тук има три татарски кафенета и четири фурни.

През 1923 г. на площада е изнесено последното представление на италианския цирк “Тореадоре”, разполагащ с голям брой прекрасни дресирани коне. За съжаление точно във Варна циркът фалира. Васил Чакалоолу – продавач на фураж в махалата закупува голяма част от конете и ги предоставя под наем на руски бежанци, които на “Колодрума”, срещу входна такса, демонстрират пред варненци своето умение на опитни джигити.

Една от старите варненски градинки е Ботевата градинка. На 19 ноември 1901 г. общината приема план, според който “трапът в IV участък, между XIII линия, XV линия, ул. “Бенковска” и ул. “Ботева” да се остави за градина”. При изграждането на градинката (1922-23 г.) активно участие вземат младежите от спортен клуб “Юпитер”. Клубът е основан през 1919 г. от Васил Карагьозов, който години по-късно си спомня: “В нашата махала, край Ботевата градинка много деца ритахме топка. Бях най-големият сред тях и взех инициативата за създаването на клуб. Нарекохме го така, защото се занимавах с астрономия…”.

Градинката взема името на минаващата край нея улица “Ботева” и с това име е известна и днес.

Карнавални костюми за шествието по ул. "Любовна"

Карнавални костюми за шествието по ул. “Любовна”

В миналото улица “Георги Бенковски” се слави още и с веселия карнавал по време на “великите заговелки”. Маскараден костюм под наем получава всеки желаещ при бай Данаил – собственик на манифактурен магазин в района. Пъстрото карнавално шествие е впечатляващо: дефилира се без установен ред. Тук има козли, мечки с мечкари, “арапи”, великани, дяволи със звънчета, сватбени и погребални церемонии, кипрещи се във файтони господа и дами с цилиндри и капели, полицаи, размахващи саби, генерали с тенекиени ордени, моряци, пирати, Пиеро и Пиерета, Ромео и Жулиета, Крачун и Малчо… Сред шестващите вървят музиканти, продавачи на боза, салеп и мента рекламират стоката си…”. Местните наричат улицата “Любовна”, заради обичая на Сирни заговезни влюбените момци да хвърлят в дворовете на избранниците си запалени стрели от дрян.