Варненско черноморско колоездачно дружество
Всички сме виждали снимки на първите велосипеди – едно голямо колело с диаметър около два метра, което пази равновесие благодарение на прикрепено зад него по-малко колело. Върху дъгообразен лост, който съединява двете колела е поставена примитивна седалка. Велосипедистът стърчи като покачен на кула и паданията са доста чести. Скоростта, естествено е твърде бавна. Скоро обаче велосипедите “еволюират” и започват бързо да се разпространяват.
В България още през 1888 г. група чужденци и европеещи се българи (16 души) създават Софийски бициклетен клуб. В началото на XX век се появяват подобни клубове и в други български градове, а през 1902 г. е основан Български колоездачен съюз. От 1907 г. и към армията се сформират колоездачни роти.
Във Варна първите велосипеди се появяват към края на XIX век. Още през 1897 г. се рекламира като “най-солидна марка велосипед “Кайзер”, а през 1898 г. се споменава, че в града колоездачите си имат дружество. Колоезденето по това време се смята за “празна забава на охолни хора”, но възможността, която дава за бързо и приятно изминаване на по-големи разстояния, печели все повече привърженици.
Официално Варненското колоездачно дружество е създадено на 1 март 1901 г. Негов първи председател е Петко Татев Баев. През 1903 г. дружеството изпраща устава си за одобрение в София. През същата година е изработено и неговото знаме от колоездачката Домна Занетова (по прякор Бибили Домна).
Всички членове на дружеството носят униформи: каскет, бяла плетена фланела със сиви яка и маншети, брич, туристически тип калци, обърнати под коляното, цели черни обувки. Дружествата се различават по цвета на каскета, например варненци избират “черно-синкав шаяк – като цвета на морето”. Всяка година на 25 март, Благовещение се открива колоездачният сезон със състезание за определяне на дружествен знаменосец на годината. Провъзгласеният за покровител на Варненското колоездачно дружество Н. Ц. В. княз Борис Търновски подарява велосипед на победителя. През 20-те години на XX век в дружеството се включват и жени.
През 1905 г. Общината издава разрешително да бъде построен колодрум в близост до Морската градина (на мястото на днешния Дворец на културата и спорта). Открит е през 1910 г. и бързо се превръща в център на спортните изяви в града – освен на колоездачите, също и на гимнастици, атлети и др. На колодрума се организират състезания, колодрумни игри и увеселения. Там се провеждат и трите национални колоездачни събора – през 1905, 1920 и 1928 г. Програмата на III редовен колоездачен събор от 9 юли 1905 г. прочетете тук
Колоездачните надпревари се превръщат в предпочитано от гражданите спортно развлечение, особено в следвоенните години, когато колоезденето добива определено спортна насоченост.
Колоездачното дружество има много симпатизанти, които масово се включват в неговите неделни излети из околностите на града и в походите до близките села. Тези “фенове” задължително присъстват при откриване на спортния сезон на Връбница, при закриването му на Димитровден, при надбягванията за дружествен знаменосец (в участъка от ул. “Таш-йолу” до чешмата в Аджемлер). Те съпровождат колоездачите-състезатели при участията им в други градове на страната. Дружествата имат свой патронен празник. За Варненското черноморско колоездачно дружество е определен 2 май.
Устройват се и вечеринки, които в някои случаи са с конкретна цел за набиране на средства за самите дружества или за благотворителност. Подобно на ловците, юнаците и други подобни организации, колоездачите се стремят да внесат оригинални и характерни за техните занимания забавления, например изграждане на пирамиди и демонстриране на ловкости върху колело.
Появяват се и първите вело ателиета. Още в края на 1900 г. варненецът Стефан Ив. Деров открива в града ателие за поправка на велосипеди в един от магазините на току-що завършената сграда на Военния клуб. Ателиетата предлагат и друга услуга – наемане на колело на час.
Става модно младите еманципирани жени, за да поддържат “линия”, сами или в компания да карат колелета “по китона” на Евксиноградското шосе и на връщане към дома си да пазаруват. Жените обикновено карат с плисирани поли или с излезлите на мода поли-панталон. Косите се развяват свободно или са привързани с панделка или кърпа.
Най-популярни марки велосипеди през първите две десетилетия на XX век са “Пежо”, “Суифт”, “Албатрос”, “Науман”, “Вандерер”, “Алемания”, “Адлер”, “Херкулес”, “Гритцнер”. За нуждите на техническия персонал по изграждане на новата електроцентрала на Варна през 1936 г. се внасят 30 колелета “Диамант франсез”.
