Старите варненски пазари – I част

Балък пазар
Това е най-старият и известен пазар в града. Намирал се в района на ул. “Сан Стефано” в Гръцката махала.

В издадената през 1856 г. книга “Древна и нова България” на гръцкия консул във Варна Андреас Пападопуло Вретос четем: “Рибният пазар се открива от април и трае до първите дни на октомври. Тогава до бреговете от Варна до Балчик се лови в морето голямо количество калкан. Калканите се изпращат с кораби на Триесткия лойд в Цариград, където се продават твърде скъпо и се считат за голям деликатес. Другите риби, като кефал, писия, меджид и попчета, са по-редки…”.

Пазарът се оформя като търговско средище с големи магазини и складове, търговски кантори, модни магазини с европейска стока. Тук европейски дрехи по последна мода пазаруват предимно чиновниците, дошли от всички краища на страната. Господство на “Балък пазар” имали евреите. Арменското присъствие пък се определяло от продавачите на дребни стоки. Българите и гърците държали тук реномираните за времето модни магазини за европейски мъжки и дамски дрехи и шапки.

Ченгене пазар
Намирал се в района на пл. “Екзарх Йосиф”. Тук били кръчмите, кебапчийниците, шурупчийниците. Източни търговци продавали на набързо сковани навеси различни лакомства. Пазарът се пълнел сутрин със стотици работници. Това бил центърът на варненската беднота, средище на гагаузи и гърци, които пропилявали в кръчмите припечелените на пристанището с хамалски труд пари. Веселбите в кръчмите често завършвали със скандали и побоища, вадене на ножове и ками.

Фуражният пазар
С развитието на търговията по море се оживило пристанището и в неговия район се оформило друго пазарно средище. Към пристанището от околните и далечни селища пристигали с шум големи талиги, натоварени с жито, царевица и боб. На края на улица “Русенска” се оформил “фуражният пазар”. Тук били съсредоточени големите житни складове, търговските кантори на изкупвачите с наредени по масите фишеци и купове различни монети. В задимените механи край скелята свирели латерни, цигански зурли и тъпани. Там гуляели моряци, хамали, рибари и лодкари, селяни, току-що продали своята стока.

Хайван пазар
Хайван пазар или Конския пазар бил най-колоритният – през целия ден се огласял от мучене на крави, цвелене на коне, викове на търговците. Цигани разигравали коне с гердани и ширити, продавачи и мющерии се пазарели гръмогласно. Освен търговците-джамбази, купувачите и посредниците (зайкоджиите), из пазара се движели служебни лица, като пазарския наиб, който събирал таксата, градския кехая и други. Дълги години пазарът бил на празното общинско място над градската електроцентрала. Край него минавала оживената пътна артерия “Акбаир”.

Пазар за грозде
Варненският пазар за грозде ставал през есента на Кириловския площад пред Мъжката гимназия. След гроздобера докарвали тук гроздето и на място се споразумявали за цената. На площада разпрягали каруците много селяни от близките гагаузки села. Освен грозде и винена шира те разтоварвали още масло, плодове и зеленчуци, дърва за огрев и снабдявали варненци със зимнина.