Старите варненски пазари – II част

Понеделничен пазар
Първият понеделничен пазар се намирал на площад “Мусала” и бил открит още през 1879 г. Понеже бил твърде оживен, затова го преместили до старата болница (по-късно Противопожарна охрана). Там мястото било отдалечено от центъра на града и празно – имало и къде да разпрегнат добитъка и каруците. През 1909-1912 г., когато кмет е Иван Церов били построени 14 пазарни дюкяна, взети били мерки за спазване на реда и хигиената. Кметът издал заповед, с която нареждал продажбата на стоките да се извършва само на български език.

Ето какво пише журналистът Курт Хертен, посетил Варна през лятото на 1930 г.:

Заповед на кмета Иван Церов от 6 юли 1909 г.

Заповед на кмета Иван Церов от 6 юли 1909 г.

“Пазарен ден във Варна е всеки понеделник. Още в неделя вечерта селяните навлизат в града с пъстро боядисани каруци, натоварени с разнообразни стоки, с жени и деца. В каруците са впрегнати стройни коне или волове с дълги рога. Още при изгрева на слънцето обширната пазарна площ се пълни с продавачи и купувачи. Като че ли е празничен ден!

Ето там лежат сливи, лук, праскови, круши, ябълки, синьо-черно и жълто грозде, дълги извити тиквички (показаха ми една дълга над половин метър), пъпеши със златисти жилки, огненочервени и зеленолъщящи пиперки. До тях има дълга редица с пъстроорнаментирани гладко сини глинени гювечи и стомни с дълги шии, повечето тумбести; стотици кафези с кокошки, с крещящи юрдечки и гъски; маси с мед и разни турски сладкиши. Ковачи продават своите железни стоки. Продават се и стари дрехи, пъстри олеографни картини, в които са изчерпани всичките цветове на небесната дъга. Българските селяни са с типичните кожени калпаци, с потури и широки поясоци; има мургави и хитри цигани, еврейски търговци и много градски жители…”

Петъчен пазар
През 1933 г. на площада зад Търговската академия е открит вторият седмичен пазар във Варна. Или както отбелязва Варненски общински вестник: “Пазарът ще става всеки петъчен ден.” До 1938 г. на този площад (Червения площад) се е провеждал Великденският панаир. Петъчният пазар се явява предшественик на днешния пазар Чаталджа.

Плодовозеленчуково тържище
Намирало се на улица “Александър Дякович”, над възвишението Ак баир, в близост до Хайван пазар. Създадено е през 40-години на XX век от Варненската община, съгласно Наредба-закон за тържищата и изложбите. На 10.12.1940 г. е приет Правилник на тържището, съгласно който то се управлява от Варненската община чрез управител, назначен лично от кмета. Една от точките на този правилник гласи: “Тегленето на спазарената стока да става задължително на общинските теглилки!”.

Улична търговия
Улиците на града също били използвани за извършване на търговска дейност. Продавачи разнасяли месо и други хранителни стоки, но след време общината сложила рад на тази търговия с редица разпоредби и правилници за контрол върху хигиената и определените от общината пазарни цени. С лични средства на кмета Михаил Колони били изградени три закрити пазара (хали), които по-скъсно общината изкупила.

Из спомените на Емануил Мутафов, учител по литература във Варненската мъжка гимназия:
“В детинството си често се спирах да гледам една игра на възрастни, събрали се пред куп дини, изложени за продан. При такива дини обикновено биваше изправен голям нож или сабя. Нареждаха на маси дини в една редица и се обзалагаха да ги прережат със сабя или голям нож с един замах. Победител считаха оногова, който успяваше да пререже повече дини, например 5, 6 или 10.

Това привличаше доста любопитни зрители, някои от които се увличаха в играта. Тя ставаше много шумна, разбира се, и много доходна за продавачите на дините. Съперничеството между състезателите обикновено се свършваше с черпня в някоя кръчма, пред която се мъдреха 1-2 мангала, готови да опекат на скара риба или късчета месо за закуска на ония, които пият. В кривите и тесни улици между паянтовите къщи на града се създаваше веселба. Често продаваните дини и рибите, които се печаха, биваха доставяни с кола от Добруджа…”

Към Старите варненски пазари – I част