Варненският катедрален храм “Св. Успение Богородично”

По случай 15 август – Успение на Пресвета Богородица и празник на Варна ви предлагаме интересни факти за построяването на катедралния храм “Св. Успение Богородично”, един от символите на град Варна.

*Храмът е строен в годините 1882-1886 по предложение на Варненския и Преславски митрополит Симеон, с решение на специално събрание. Проектът е изготвен от одеския архитект Маас, а по-късно допълнен от общинския архитект П. Кубка.

*В строежа на катедралата са вложени материали от околностите на Варна: най-добрите камъни от съборената стара турска крепост; за фасадата е доставен материал от районите на Любен Каравелово и Куманово; вътрешните колони са от твърд камък от местността Ташлъ тепе; външните колони, намиращи се под прозорците, са от русенски камък, а сводовете – от варовития бигор. Величко Христов доставя от Англия медни листи за покрива. От там са докарани и две машини за вдигане на тежки каменни блокове.

*За градежа на храма са срутени много сгради и са преместени турските гробища, които се намират в края на тогавашния град – на мястото на градската градинка, зад часовниковата кула. Строежът е по модел на Петерховския храм в Санкт Петербург, а избраното име “Пресвета Богородица”е в памет на всеруската императрица Мария Александровна – българска благодетелка и августейша леля на княза, починала наскоро.

*Като архитектура катедралата представлява трикорабна базилика с три олтара: главният олтар е посветен на “Успение Богородично”, а другите два – на Св. Александър Невски и на Св. Николай Чудотворец.

*Средствата за построяване на храма са от дарения на варненци, общински средства, заем в размер на 100 000 лева, отпуснат от правителството, както и от разиграната томбола от 200 000 билета по 2 лв., разпродадени в страната и чужбина. Общата сума възлиза на 324 524 лв.

*Основният камък е положен от княз Александър Батенберг, който пристига във Варна и на 22 август 1880 г. след молебен и с благословията на митрополит Симеон извършва церемонията със специално направени за случая сребърна кирка и лопатка. След водосвета князът помилва всички затворници от варненския затвор, на които им оставало три месеца до края на присъдата.

*За главен майстор е нает известният възрожденски строител Уста Генчо Кънчев от Трявна. Храмът е изграден при неимоверни материални трудности. На 30 август 1886 г. е отслужена първата света литургия.

*Вътрешното обзавеждане продължава през годините. Архиерейският трон, изработен от Нико Мавроди, е поставен през 1897 г., а през 1911 г. е монтиран иконостасът, дело на известния майстор-резбар Иван Филипов. През същата година подът е застлан с разноцветни керамични плочки. След 4 години е направен и балконът.

*През 1941 г. куполите на храма добиват днешния си вид, доизградена е и камбанарията. Камбанарията е висока 38 м, на върха има кръст с монтирано в него електрическо осветление.

*През 1949-1951 г. храмът е изографисан от колектив под ръководството на проф. Николай Ростовцев, който дарява стенописите. Монтираните полилеи са изработка на резбаря Петър Кушлев.

*През 60-те години са направени витражите, като на големите прозорци са образите на Св. св. Кирил и Методий (към площада) и на Св. Св Наум и Ангеларий (към градинката).

*Варненският булевард “Съборни” получава името си през 1888 г. Мотивът за това бил, че улицата, която до тогава носи името “Пиротска”, минава непосредствено край Съборната църква.