Едно важно събитие за град Варна

Подвижният Аспарухов мост

Най-важното събитие за Варна през последната седмица на месец май 1939 г. е тържественото „кръщаване на Аспаруховия мост и освещаването на варненската градска кланица” на 28 май, отразено подробно в тогавашните три варненски ежедневника: Варненска поща”, „Черно море” и „Варненски новини”.

В-к ” Варненска поща” помества речта на министъра на железниците, пощите и телеграфите г. Аврамов:

Мостът при отварянето му

„… Морският канал, с постройката на моста добива едно много по-голямо значение, давайки през време лек и сигурен достъп към един широк воден басейн, който представлява едно естествено разширение на варненското пристанище. Нека се надяваме, че в близко бъдеще този проникващ доста дълбоко във вътрешността на страната воден път ще бъде продължен и използван за евтиния превоз на произведенията и към чужбина…

Граждани наблюдават преминаващите през отворения шлюз кораби “Галата” и “Евксиноград” с официални лица на борда си.

Недалеч от тук лежат останките от насипа на Хан Аспаруха. Макар в развалини, те са се простирали през тази долина, като символ на българския дух, който е бранил през вековете достъпа на чужденците в нея. В знак на тази почит аз назовавам този мост, рожба на духа на великия Аспарух с името Аспарухов мост. Негово Величество, нашия любим Цар благоволи да ме упълномощи да открия Аспарухов мост, от Негово име и да пожелая, щото този мост да послужи като един мощен лост за преуспяването на Варна като животворна артерия за вливане и излъчване на блага от варненското пристанище и като сигурна връзка на пътищата под и над него. Нека с по-често вдигане на неговата клапа да отмерва пулса на растящия стопански живот на този мост.”

Новата общинска експортна кланица

Същия ден в-к „Черно море” допълва, че министърът г. Аврамов след кръщаването на Аспарухов мост е открил „паметната плоча”, след което казал:

„Постройката на варненската градска кланица на това място можеше да започне само след като бе решено постройката на моста. Сигурно е, че това е само начало за развитието на южната част на индустриалното пристанище.”

А в-к „Варненски новини” акцентува на казаното от министър Аврамов при откриването на варненската кланица:

М-р Владимир Аврамов прерязва лентата пред кланицата

„Поздравявам най-сърдечно от името на правителството и от мое име доблестните варненски граждани и гражданки с голямата културна и хигиенна придобивка – варненската експортна кланица. От името на Негово Величество Царя обявявам варненската кланица за открита.”

И трите ежедневника съобщават, че след откриването гостите разгледали кланицата и са присъствали на дадената от кмета „закуска” в нея, след което са направили „една малка разходка из морето, с моторните кораби „Евксиноград” и „Галата”, а вечерта специалният влак отнесе гостите за София.”

Демонстрация в залата за обработка на свине

Единствен в-к „Варненска поща” по повод дадената ”закуска” публикува под заглавие „Така не бива!” обявление-писмо на секретаря на варненското месарско-колбасарско дружество Д. Янакиев:

„Недоумяваме и се запитваме обаче, дали натоварените с изготвяне на списъка и поканените гости по невнимание или случайно е благоволило да пропусне да покани някоя „нямаща нищо общо и далечна” по сътрудничество с кланицата организация, или пък умишлено е сторил това, без да й окаже нужното внимание, от страх да не бъде компрометирано тържеството с присъствието например на Месаро-колбасарското сдружение, което не може да има нищо общо с кланицата, когато последната се освещава и открива, след като членовете на същото месаро-колбасарско дружество дадоха за закуската на гостите на това тържество: тридесет и седем броя агнета, около 30 кгр. чер дроб (мешано) и около 30 кгр. колбаси – всичко това безплатно. Така не бива!”

Празнично украсеното хале при откриване на кланицата

Още в следващия брой на същия вестник „завеждащ пропагандата на курортна Варна Георги Минков дава отговор „Едно осветление”: ”В конкретния случай подписалият се под горното обявление е получил от страна на Варненската градска община специална покана в качеството си на председател на „месаро-колбасарското сдружение” за участие в тържеството по откриване на кланицата.” Вестникът не пише дали Д. Янакиев е доволен от „осветлението”, след като си е платил и за публикуваното „писмо-обявление”.