Занаятите в стара Варна
По време на Освобождението 1878 г. Варна е затворен в крепостни стени провинциален пристанищен град с твърде разнородно население. В разцвет са занаятите обущарство, абаджийство, кожарство и мутафчийство. Част от суровините, необходими за някои занаяти се внасят от чужбина, предимно по море. Варненското пристанище още не е построено и товаро-разтоварването се извършва чрез мауни, които разнасят стоките между закотвения на рейд във варненския залив кораб и една от двете скели – холандска или английска. Близо до английската скеля завършва железопътната линия Русе – Варна, част от най-краткия по това време търговски път между Запад и Изток, минаващ по река Дунав и Черно море до Цариград.
От 1878 до 1885 г. във Варна има 138 занаятчийски работилници и дюкяни, от които обущарските са 70, произвеждащи 14 000 чифта обувки годишно. Материалите са внасяни предимно от Франция.
Абаджийските работилници са 20 и са разположени близо до пресечката на улиците “Охрид” и “Цариброд”. Абата и шаякът са доставяни от Котел. Производството достига 16 000 аби годишно и задоволява нуждите на града и околията.
Преработката на сурови кожи – “табаклък” се извършва в 9 работилници. Суровината идва от цялата Варненска околия. Годишно се обработват 75 000 кожи, продавани във Варненско и Шуменско.
Мутафчийският занаят (обработване на козина) е по-слабо развит. Работилниците са само 3 с 12 работника. Половината от суровината постъпва от околията, а другата половина – от Турция и Русия. Обработва се по 6 тона козина годишно.
След Сръбско-българската война 1885 г. се забелязва рязък упадък на повечето стари занаяти, но се появяват нови. Обущарството е в разцвет, поради засиления стремеж на придошлото от селата население да се носи по градски.
Бъчварниците също се увеличават. Започват да се изработват по-големи бъчви, съобразно нарасналите нужди на винарската търговия. Дървеният материал е доставян от държавните гори, а железният обков – от чужбина.
За придошлото българско население се налага да се строят жилища в така наречените “нови квартали”, разположени извън крепостната стена. Отваря се много работа за майсторите строителни дърводелци или “дограмаджии”. Освен местен дървен материал, използван е и материал, доставен от Галац.
Удвоява се работата на коларите, като от Русия се внасят ободи. Суровината за железарските работилници пък идва от Франция и Белгия. Появява се и новият занаят – производство на сапун в “сапунените фабрики”. Суровината е зехтин (дървено масло), внасяна от Турция, Италия, Англия и Франция.
Създават се еснафски сдружения, представители на които заемат позиции в общинския съвет на града.
Всяко сдружение има своя пиаца (чаршия), съставена от малки занаятчийски работилнички и дюкяни. Така пиацата на абаджиите обхваща част от днешната улица “Охрид” и улица “Цариброд”. Еминиджиите заемат началото на улица “Цариброд”. Бакърджийската чаршия е на същата улица, но с пресичането й с улица “Цар Симеон I”. Калпакчиите са на улица “Охрид”, между улица “Цариброд” и “Дръзки”. Мястото на бакалите е на улица “Габрово”. На същата улица се намират и хлебарите.
Улица “Преслав” е главната и най-оживена търговска улица, наричана е още “Чаршията”. Тук се намират големите търговски магазини, кафенета и други заведения. Най-известна е търговската къща “Пазар Паруш” на варненския предприемач Паруш Георгиев.
