Разходка в градската градина
Градската градина във Варна е разположена на мястото на старо турско гробище, обградено с нисък каменен зид. Известно е като “Долма бахча”, т. е. затрупаната градина.
По време на първото кметуване на Михаил Колони – 1881-1884 г. са предприети първите мерки за благоустрояването й, а известният поборник Отон Иванов като околийско-градски началник лично се заема с нейното разчистване и оформяне.
По това време театърът още не е построен и градината достига до високата турска чешма на площад “Мусала”. Чешмата “Султан Махмуд чесмеси” е изградена през 1834 г. от бял мрамор, висока е 8 метра и върху нея има позлатен надпис със стихове, възхваляващи султана и неговите дела. Демонтирана е през 1927 г. за да не пречи на строящия се театър.
На площада, срещу конака се намирала още една чешма с три чучура – Чешмата със слънцето, известна като Чешмата на султана (“Султан Мехмед Чешмеси”). В горната й част са изобразени лъчи на изгряващо слънце, а на върха е поставена мраморна Тугра – монограм на Султан Махмуд ІІ. През 1925 чешмата е преместена в Морската градина в района на днешния алпинеум. Там тя става известна като “Чешмата на въздишките”, защото се намира до известното мостче на въздишките. Тук тя престоява 33 години, но за съжаление през 1958 г. е разрушена заради мраморния материал.
Друга забележителност в района е турската часовникова кула (“Сахат-куле”), построена от дървен материал. На нея денонощно дежурят пожарникари, които наблюдават града.
В периода 1888-1890 г. са построени сегашната 24 метрова часовникова кула и общинската зала “Съединение”.
Градината придобива завършен вид, когато с уредбата й се заема Антон Новак. Под негово ръководство се засаждат млади дръвчета и бръшлян. Изграден е парник за отглеждане на ранни зеленчуци. Оградата на градската градина е масивна с въртяща се врата, която ограничава влизането на животни в нея.
На 15. 09.1902 г. по решение на общинския съвет, градината е преименувана на централна градина “Цар Освободител”, но това име не успява да се наложи.
Особено оживена е тя през летните месеци, когато в специално построен дървен павилион музикантите от Осми пехотен приморски полк изпълняват забавни и маршови мелодии.
През 1906 г. в централната й част при голяма тържественост е открит паметникът на граф Игнатиев. Решението за построяването му е взето още през 1902 г., когато граф Игнатиев посещава Варна по повод 25-годишнината от Шипченската епопея през 1877 г. Автор на паметника е скулпторът Жеко Спиридонов.
През 1932 г. изцяло е завършена сградата на варненския театър, проектирана от архитект Никола Лазаров и градината става все по-предпочитано място за разходки и отмора.
