Йордан Йовков и Варна

В периода 1919 – 1920 г. Йордан Йовков, певецът на “Златна Добруджа” е назначен за учител във Варненската мъжка гимназия. Тук написва повестта “Жетварят” – първата му следвоенна творба. Във Варна се ражда и единственото дете на Йордан и Деспина Йовкови – Елка. Къщата, в която е живял писателя се намира на ул. “Георги Живков” N 11.

Кои са любимите места на писателя във Варна, които той посещава и търси вдъхновение за своето творчество?

Един от колегите му учители – Георги Вълчев пише, че любимото място на Йовков по времето, когато летуват заедно във Варна e кафененцето на бай Тома на морския бряг до бирария “Хоризонт” (бай Тома дълги години отглежда овце и има къща в Добруджа). “Йовков го разпитваше – пише Георги Вълчев – за старите гемиджии, които са пътували по морето до Добруджа. Йовков искаше да възпроизведе живота на тези гемиджии”.

Друг негов колега от Добруджа – Георги Димитров, също потвърждава, че през 1936 г. Йовков пристига във Варна да събира отново материали за живота на гемиджиите и рибарите. “Ходихме при различни стари хора и лодкари, Йовков ги разпитваше, разучаваше ги, интересуваше се от живота им и си записваше случки за условията на живота им и за риска в морето”.

Още едно любимо място на Йовков е сладкарница “Париж”, в която се събират добричките емигранти. Там се среща със земляци и с колеги от учителските си години в Добруджа, прокудени от родните домове, между които е и д-р Стоян Тюлев (прототип на д-р Христо Кондов от комедията “Милионерът”).

Писателят посещава и кръчмата на Яни Зарокоста на площад “Мусала” или гостилницата под хотел “Преслав” с вътрешна градина по това време – заведения, в които идват чиновници, артисти, търговци и занаятчии да похапнат на достъпни цени.

Най-предпочитаното място е книжарницата на учителя Михаил Д. Николов. Посещава я почти всеки ден, където дълго беседва с другите посетители на литературни теми. Вероятно оттук започва трайният му интерес към полиграфичното оформление на книгата. В писмо до Владимир Василев, писано по времето, когато се печатат “Старопланински легенди”, Йовков пише: “Нима не се разбира какво значи да се издаде книга лошо, неугледно, с грешки и небрежност? Аз мисля, че това е престъпление, равно на человекоубийство, ако не и по-лошо!”.

За отношението на писателя към морето съдим от записаните спомени на неговия приятел Георги Вълчев:

“За мене морето има своята хубост, пленителност и чар, когато се видя сам на брега му: да седна на горещия пясък или на топлия камък и да гледам как се редят вълните, как се обръщат на бели откоси и как съскат на своя език, който никой смъртен досега не е разбрал. Или пък в тихо време, когато синьото чудовище едва гърчи мократа си кожа и по нея блестят безброй искрици и иглици; в бурно време да гледам страхотния му бумтеж и да се чудя какви могат да бъдат причините за сръднята му.

Ето, на такъв бряг мога да се любувам и отпочивам…”.