Храмът “Света Петка”

На 14 октомври православните християни честват Петковден, посветен на преподобна Параскева-Петка Епиватска или Света Петка, една от небесните ни покровителки. По този повод ще Ви разкажем интересната история около изграждането на варненската църква “Света Петка”.

В началото на месец октомври 1900 г. Варненското общинско управление подарява на католическата (френска) мисия дворното място, където сега е построена църквата “Света Петка”, за да издигне мисията църква и училище.

Известието предизвиква негодувание сред варненските граждани, които по своя инициатива решават да осуетят плановете на католическата мисия, като не ѝ позволят да построи църква и училище в квартал с чисто българско православно население, независимо че мястото вече е оградено със забити в земята дървени колове. За целта гражданският комитет поръчва един каменен кръст с името на света Петка и на 14 октомври, късно вечерта го забиват в ограденото място, където се предполага, че ще се построи църквата. Името също не е избрано случайно. Съображенията на комитета били, че по този начин ще се привлекат и онези християни, които отиват да се черкуват в църквата “Света Параскева” в гръцката махала.

Печатът на православния храм

Печатът на православния храм

На 15 октомври, докато се извършва божествената служба в Съборната църква “Успение Богородично” няколко граждани, начело с Георги Стоянов, тогава писар в Светата Митрополия, изваждат всички колове от ограденото място, а на каменния кръст поставят датата 15. X. 1900 г.

Водосветът е извършен от свещеник Желязко Градев, а в процесията е и свещеник Попов, който по-рано бил повикан от окръжния управител и предупреден, че може да се прибегне до въоръжена разправа за неспазване на общинските решения. Отговорът на свещеник Попов бил категоричен – това място е на гражданите и те решават на кого се полага. За тази си дързост той бил задържан в управлението, а по-късно освободен. Все пак общината отстъпва  и строежът на храма започва.

Полагането на основния камък става с тържествено отслужване на молебен от митрополит Симеон. На 17 октомври 1906 г. е отслужена първата божествена служба, като тържеството придобива общоградски характер. Църквата е осветена много по-късно, през 1938 г. в неделния ден преди Петковден от митрополит Йосиф.

През 1928 г. е построена и пристройката към църквата, която днес е позната като кръщелната. До 1945 г. тя е ползвана като кухня за бедни. Топла храна тук можели да получат деца сираци, както и семейства бежанци от войната.

Сегашният иконостас на храма е изработен през 1938 г. в София от Методи Балалчев. Всички големи икони от иконостаса са рисувани от проф. Христо Берберов, а горният ред икони са изработени от Апостол Христов. Изографисана е едва през 1973 г. от зографа Александър Сорокин и с помощта на художниците Димитър Бакалски и Сергей Ростовцев.

Новопостроената църква е от типа кръстокуполна с притвор, едноабсидна и с кула камбанария. Използвани са елементи от националните български традиции – красиви извивки на корнизите на купола в арките, цветно съчетание на тухлени и каменни пояси. Не случайно църквата “Света Петка” се смята за най-красивата в града ни.