Часовникът с биография
Първите часовникови кули в България се появяват още през XVI и XVII век в някои по-големи занаятчийски и търговски центрове. Строителството им се разширява през XVIII и XIX век, когато започва да се съживява стопанският живот в страната. Обикновено часовниковата кула е изградена в центъра на града – на централния площад или на главната улица и то така, че да се вижда отвсякъде добре. По ударите на часовниковата камбана се отварят и затварят работилниците и дюкяните в цялата чаршия.
Градският часовник, заедно със зала “Съединение” са едни от емблемите на Варна.
Преди Освобождението във варненската градска градина има една дървена кула с часовник, наричана Сахат-кула. През 1878 г. общинския съвет назначава 4 пожарникара, които да наблюдават дали някъде в града е избухнал пожар.
От протоколните книги на Варненския общински съвет научаваме, че на 1 август 1888 г. общинският съвет е натоварил градския архитект да изготви най-късно до февруари 1889 г. проект за построяване на сграда за часовите на пожарната команда с висока кула-часовник, както и на нова театрална зала, непосредствено до кулата, тъй като единствената сграда в града “Конкордия” е изгоряла при пожар през 1888 г. По това време кмет на Варна е Кръстьо Мирски, личност с огромни заслуги за обществено-политическото и културно издигане на Варна, а градският архитект е Сава Димитриевич, назначен за такъв още през 1884 г. при кметуването на Михаил Колони.
На 20 март 1889 г. е приет проект пожарната кула да бъде висока 24 метра и да се построи само от камък. Кулата е разчленена хоризонтално на четири пояса и се извисява с купол, увенчан с осмоъгълна камбанария и висок шпил. В новопостроената кула-часовник варненската пожарната команда дежури до 28 юли 1898 г., когато е снабдена с телефон. Часовниковият механизъм е много качествен, закупен от Англия през 1890 г. Грижите за часовника са поверени на Отон Иванов.
Отон Иванов е изтъкнат български революционер, сподвижник на Георги Бенковски и Васил Левски. През Априлското въстание е много активен и след погрома му е заточен на остров Крит. След заточението той се установява във Варна. През 1886 г. е назначен за околийски управител и заема този пост седем години. Уволнен за “непокорство и оскърбление”, той се отдава на часовникарския занаят, останал наследство от баща му, който имал образцово часовникарско ателие.
Отон Иванов сам монтира новозакупения английски часовник и до края на живота си през 1932 г. го поддържа безупречно. Синът му – Иван Отонов, наследява занаята на своя баща и със същото умение се грижи за изправността на часовниковия механизъм до смъртта си през 1976 г.
Заедно с кулата се строи и зала “Съединение” по проект на арменския архитект Кюрегян. Залата е открита през 1890 г. с гастрол на софийската драматична трупа “Основа”. Електрифицирана е през 1914 г., а от 12. 09. 1921 г. става Общински театър, като за целта е преустроена.
