Легенда за цар Борисовия манастир

Манастирът “Караач теке” се намира на 5 км западно от Варна, над кв. “Възраждане”, по пътя за Каменар. Местността е известна с изворите си, от които се е черпела вода още през турско време, а наблизо са намерени останки от римски водопровод. Разположен е върху висока тераса, отворена към Варненския залив и е с приблизителна площ от 10 дка. Открит е в началото на XX в. от Карел Шкорпил.

Сред археологическите разкопки се открояват голяма манастирска църква и огромна кула с параклис, библиотека, училище, монашески общежития, ковашка работилница, олтарна маса. Намерени са още български, сръбски, византийски, турски и венециански монети. Внушителен е огромният скрипторий (на площ от 400 кв. м), който е най-големият не само на Балканите, но и на територията на някогашната Византийска империя. Луксозното строителство дава основание да се смята, че комплексът е свързан с княжеския двор. Най-вероятно след оттеглянето си от трона княз Борис I се е замонашил точно в този манастирски комплекс. Тук е открит и княжеският печат.

За манастира и легендата за неговото създаване разказва варненският краевед и писател Атанас Манов.

“… Там, на една възвишеност, всред лозята, наречени “Теке Караач”, се издигат два високи кичести бряста от старо време, които стърчат като свидетели на славно минало. Изобилна кристална вода извира, за да уталожи жаждата на морните пътници и посетители. Всред тази именно местност е бил построен монастирът на “Пр. Св. Богородица”, където Цар Борис I е прекарал последните дни на отшелническия си живот.

Ако погледнем на юг от “Текето”, пред очите ни ще се изпречва “Джанавар тепе”, който изпраща своите братски поздрави на “Теке-Караач”, а открития в “Джанавар тепе” старовременен монастир, дремливо присъединява своите размишления с ония на разрушения Борисов монастир в “Теке-Караач”, както и на останалите по на изток разрушени монастири на Св. Дух (в Кокарджа), Св. Спас (в лозята Сотира), Св. Никола (в Салтанат) и др.

Според легендата в далечно минало време иконата на “Пр. Богородица” кацнала на един от брястовете, намиращи се на “Теке-Караач”. Никой не можел да я пренесе в града, докато се намерил най-сетне един безгрешен младеж, който я пренесъл в града с колата си, на която били впрегнати един чифт бели волове. Но, колата щом пристигнала до мястото, гдето днес е църквата “Св. Богородица”, воловете спрели и не се движили по нататък.

Турските власти разрешили да се построи там църквата “Св. Богородица”, където е била поставена тая икона, и която стои до днес. Мястото било гора. Дървения материал за църквата употребили от изсечената там гора…”.

В “Известия на Варненското археологическо дружество” от 1921 г. е поместена статията на братя Шкорпил: “Печат на княза Михаил-Борис”, където подробно е описана историята на откриване на находката.

Според описанието “печатът е от олово (моливдовул). Диаметърът му е три сантиметра, дебелина четири милиметра и теглото 27 грама. Лицето му е повредено от удар с копачка. Печатът е пробит, през него е била прокарана нишка, която го е прикрепяла към грамота или акт.

Върху лицето на печата се намира бюста на Михаил-Борис, със сияние (нимб) около главата му. Ръцете са вдигнати върху гърдите за молитва. Около бюста има два зърнести кръга и между тях гръцки надпис, който започва с кръстче. Надписът гласи: “Богородице помози (на твоя раб) Михаил, княз на България.” На задната страна на печата има бюст на Исуса Христос с кръстовидно сияние. С дясната си ръка той благославя, а в лявата държи Евангелие. Между два зърнести кръга се намира надпис, който също започва с кръстче: “Господи помози (на твоя раб) Михаил, княз на България.”