Варненските промишлени изложби

С разрастването на Варна като морски и индустриален център възниква идеята да се показват на курортистите и местните жители възможностите на родната индустрия чрез промишлени изложби. Инициативата за осъществяването ѝ се поема от Варненската търговско-индустриална камара, Лигата за курорта Варна, общинската управа и Популярна банка.

Първата изложба е открита на 24 юли 1932 г. с водосвет от епископ Андрей и с приветствия от Боян Абаджиев – председател на Камарата и проф. Цани Калянджиев – ректор на Висшето търговско училище.

Разположена е на двата етажа в десет салона на търговското училище. Участват 110 изложители от цялата страна.

Българското производство е много разнообразно. Посетителите, особено чужденците, са впечатлени от оригиналните чипровски, котленски и панагюрски килими, които са използвани и за декорация. Възхитителни са и изящните българските бродерии, шевици и дантели на Н. Лафчиев, Д. Парасков, Ат. Трендафилов от Варна. Изложени са маслодайни производства, розови и етерични масла, парфюмерия, сапуни, обработени кожи, гьон, домашна алуминиева и бакърена посуда, пирография, резба, мека мебел.

Щандовете на варненските АД „Текстил“ и фабрика „Цар Борис“ се конкурират с висококачествените си памучни платове и прежди. Пловдивското АД „Балкан“, варненското АД „Вулкан“ и „Събирателно д-во Партамянови“ предлагат печки – готварски и за отопление, ютии, мивки и дребна железария.

Различни агрономства от страната излагат семена за земеделски култури. Варненските пепиниеристи К. Панайотов, П. Халваджиев, Ат. Савов, Хр. Банов и софийското лозаро-винарско дружество „Лоза“ се представят с посадъчен лозов и овощен материал, вина, ракии и други високоалкохолни напитки. Излагат се пресни и консервирани плодове и зеленчуци.

Сключени са сделки на стойност 900 000 лева.

През 1936 г. Мострената изложба е приета за член на Съюза на международните панаири в Милано, с което добива международен характер. Променя се и наименованието ѝ – от Мострена изложба – Варна (1932-1936) става Международна изложба – Варна (1937-1940). Вече е ежегодна като щандове се разполагат и в Девическата гимназия, както и в специално построените палати в третата част на Морската градина с обособен стопански двор.

Камарата и Лигата успяват да извоюват специални привилегии за изложителите. Местата за павилиони и щандовете са безплатни. Изложителите се освобождават от общинско афишно право и разходи за електрическо осветление. Ползват 70% намаление по БДЖ и до края на септември, за да могат гостите и участниците да използват най-хубавото време във Варна, особено гроздолечебния сезон.

Изложбите се посещават редовно от Царят и Царицата, и от българските министри.

Пресата отразява подробно провеждането на тези значими събития в града. Ето как през 1940 г. е отразен успехът на IX-та изложба: „Варненските панаири са чудесна мозайка не само заради творческите възможности на българския творчески гений, но и заради възможността да бъдем домакини на такава крупна международна изява. Не ще бъде преувеличено, ако се каже и това, че щандовете на нашата община бяха едни от най-хубавите и украсиха достойно короната на панаира.”

Интересът на чуждестранните изложители нараства и през 1940 т. те са вече 220 от 10 страни – Германия, Дания, Италия, САЩ, Румъния, СССР, Словакия, Холандия, Швеция и Югославия.

Този успех не остава незабелязан от европейския търговски свят. Веднага след откриването на изложбата уредниците са поканени да участват в конгреса на Съюза на международните панаири в Брюксел.

Прочетете и: Извадки из Златната книга на Първата промишлена изложба в гр. Варна от 24 юлий до 20 август 1932 г.