Старите рибни хали във Варна

Заслуга за построяването на общински хали във Варна има кметът Михаил Колони.

За поддържане на градската хигиена Колони поиска да се направят хали, в които да се продават съестни продукти – месо, риба и зеленчуци, тъй като тия продукти се продаваха из улиците, а месото – на кобилица. Понеже съветът и съветниците не му давали кредит, Колони направи на свои средства три хали: едната бе на Ибрям Капусу – местност, където сега е построено зданието на Провадалиев, между Д. Манов и училището “Свети Кирил”. Вторите хали направи в местността Бахчеванджи сърасъ, където сега е построен Юнашкият салон. Третите построи до Балък пазар, под зданието “Сите”. Там се построиха 14 касапски и рибарски дюкяна…” (из спомените на гимназиалния учител Ярослав Романчук)

Кметът преотстъпва сградите на общината, за да се предоставят за ползване под наем. Халите бързо започват да носят добри приходи и през 1910 г. в общинския бюджет са гласувани 130 000 лева за направа на нови общински хали. В периода 1910-1911 г. са построени четири на брой по проект на общинския архитект Радели. Разпределени са в четири участъка (квартали) на града. Изключение прави само първи участък – до Балък пазар, където още работят старите месарски и рибни дюкяни.

По това време започва да функционира и сграда, устроена специално за рибни хали. Причината за това е изобилието от риба както във варненския залив, така и в Белославското и Варненското езера. А риболовът оигурява добро препитание не само на варненските риболовци, но и на риболовците-липованци от село Казашко.

Кореняк-варненецът Иван Пантелеев си спомня:
Това бе една кръгла каменна сграда, построена на площадката между Търговската камара и сегашния Дом на транспортните работници. Тя бе вътре разделена радиално на циментови сергии, а по средата имаше фонтан. По улеите на сергиите, където беше поставена рибата, и долу непрекъснато течеше вода. Вътре беше много прохладно и много чисто и най-важното, имаше много и най-разнообразна риба. А каква само риба имаше! Каквато можеше да се види в тогавашното ни чисто Черно море – кая във всичките и разновидности (лихнус, стронгил, попчета и прочие), паламуд, скумрия, лефер, карагьоз, калкан, писия, сафрид, заргана, смарид, че и барбуна. Можеш ли да изброиш всичкото това рибно изобилие?”.

По проект и с лични средства на арх. Стефан Венедикт Попов на 20 май 1923 г. започва строеж на хали на ул. “Сан Стефано”, който продължава до 1925 г. Тези хали се налагат като най-представителни, с добре уредени месарски и рибарски магазини.

През 1931 година Трудово-производителна кооперация “Български риболовец” започва строеж на рибно тържище в района на пристанището (на т. нар. малък пристан). Сградата е голяма, с просторни халета, удобни за излагане на рибата. Дотогава пазарлъкът между рибари и търговци се осъществява в една неугледна дъсчена барака. В избените помещения има складове със сол и работилница за солене и опушване на риба. Тържището осигурява риба и за местните консервни фабрики. Тържественото откриване на сградата става през есента на 1935 г.