Станция “Франга” – началото на безжичния телеграф в България

Въпросът за използване на безжичен телеграф в България занимава Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните още през 1903 година. Тогава са извършени първите опити в Софийската пионерна казарма с една малка безжична станция, отстъпена за тази цел от виенската фирма “Сименс и Халске”.

Иван П. Стоянович, Главен директор на П. Т. Т. (9.VIII.1886-1.VIII.1887); (1.VI.1894-1.V.1917)

Иван П. Стоянович, Гл. директор на П.Т.Т. (9.VIII.1886-1.VIII.1887); (1.VI.1894-1.V.1917)

През 1905 г., по споразумение между Военното министерство и Министерството на обществените сгради и съобщения е назначена комисия, която е изпратена в чужбина, за да се запознае с уреждането и функционирането на известни световни електрически инсталации (граждански и военни). Въз основа на доклада от комисията, правителството взема решение да се построи една морска безжична станция във Варна и да се инсталират няколко подвижни станции. За тази цел Народното събрание гласува 150 000 лева. Според установения вече проект, капацитетът на станцията трябва да е на разстояние, не по-малко от 1000 километра.

През 1906 г. България, заедно с още 26 държави, подписва в Берлин Международната телеграфна конвенция за размяна на радиопредавания между крайбрежните и монтираните на кораби радиостанции. Приет е и регламент за изграждането на радиотелеграфна мрежа.

В началото на 1907 г. Народно събрание гласува нови 100 000 лева за довършване на безжичния телеграф край Варна.

В началото на 1911 г. на борда на крайцера “Надежда” е инсталирана първата корабна радио инсталация

В началото на 1911 г. на борда на крайцера “Надежда” е инсталирана първата корабна радио инсталация

Станцията е инсталирана в края на 1909 г. до бившата турска крепост “Йълдъръм табия”, близо до с. Голяма Франга (днес Каменар). Сградата е построена от местните дюлгери Никола Ангелов Вълчев, Никола Майсторов и Колю Жеков, а техниката е доставена от прочутата английска фирма “Маркони”.

На 6 май 1911 г. е сключен договор между българското и руското правителство за радиотелеграфна връзка между българската станция във Варна и руските кораби и наземни станции. Към протокола са прибавени и “Правила за разменението на правителствените и частни телеграми”, с всички подробности за дейностите, особено при повреда на подморският кабел Варна – Севастопол. Осъществяват се контакти и с Цариград, където също работи радиостанция, произведена от фирма “Маркони”.

Съобщение във “Варненски търговски вестник” от 6 май 1912 г. :

Сградата на станция "Франга" в с. Каменар

Сградата на станция “Франга” в с. Каменар

От 1 май е открита вече станцията на безжицния телеграф въ Франга и ще бъде на разположение на частни лица. За всяка отделна дума ще се взима 30 ст. такса. И като се научаваме тя щяла да издава бюлетини за новините, уловени от Париж (Айфеловата кула), Севастопол, па даже и от Африканския бряг до Триполитания. Ний съ радваме това откриване на работите с безжицния телеграф, което вярваме ще допринесе не малка полза и улеснение на търговците.”

Основната дейност на първата българска брегова радиостанция “Франга” е “размяна на телеграми с плаващите по Черно море параходи, снабдени с безжични станции”. Тя е вписана в международната номенклатура на безжичните станции, издадена от Международното телеграфно бюро в Берн.