Ловът като спорт и забавление

Ловът е познат на българите от дълбока древност. В традиционното градско общество той продължава да се упражнява, макар и не като съществена дейност за осигуряване на прехраната. След Освобождението ловът се превръща в спорт и елитарно забавление, като се разпространява сред дворцовите и дипломатическите среди.

Първият ловен кръжок е основан още през 1884 г. в Търново от пребиваващи там чехи и местната интелигенция. Постепенно в много градове на страната възникват ловни дружини.

От 1895 г. започва да излиза специализираното списание „Ловец“, а през 1897 г. е приет Закон за лова (изменен 1904, 1907, 1910 г.), по силата на който са „поставени под закрила всички полезни животни и птици“, нямащи пряка връзка с дейността на ловците, а също и някои редки животински видове.

На 6-9 август 1898 г. в София заседава Първият ловен конгрес. Делегатите на 66 ловни дружества в страната поставят основите на Българския ловен съюз, един от най-старите в Европа.

През 1901 г. ловната организация се преименува Българска народна ловно-стрелческа организация „Сокол“. Тя става инициатор на ловно-стрелковия спорт, а дружествата получават зелена светлина да се упражняват в стрелково изкуство и да устройват ежегодни състезания – републикански, балкански и европейски. При всяко дружество се учредява комитет за ръководство на стрелковия спорт.

Варненското дружество е учредено през май 1889 г. и избира за председател Александър Дякович. На едно от следващите събрания е приет уставът, както и името „Варненски сокол“. С историята на дружеството може да се запознаете в книгата на Борислав Дряновски „История на ловно-рибарско дружество „Варненски сокол“ 1889–2019 г.“.

Основни цели на организацията са: да се разпространява между членовете и населението познания за лова и риболова; да се грижи за размножаването на полезния и за изтребването на вредния дивеч; да съдейства за прилагане Закона за лова и риболова; да се грижи за подобряване расата на ловните кучета; да разпространява и поддържа сред населението любов към лова и риболова и др.

През 1922 г. във Варна е проведен Първият ловен български събор, тържествено открит от цар Борис III. Полага се основният камък на ловен дом и ловно стрелбище в града. В дружеството членуват търговци, предприемачи, политици, общественици и видни представители на интелигенцията. Сред членовете са Христо Славейков, Янко Славчев, Антон Новак, Карел Шкорпил, д-р Ангел Пюскюлиев, Александър Манолов, Иван Сокачев и др.

Както всички дружества и организации по това време, и ловците устройват срещи и вечеринки по най-различни поводи.

Своеобразна отлика на ловните вечеринки е организиране на томбола с убития от членовете на дружинката дивеч. Други, типични само за ловците и техните развлечения, са организирането на салонна състезателна стрелба, „надстрелващи дуели“ между дружествата, надлъгване с остроумни ловджийски лъжи, наддаване за препарирани птици и животни и други различни ловни материали.

Най-представителни и посещавани са ловните вечеринки в столицата, посветени на рождения ден на цар Борис III, също запален ловец (любимият му лов е стрелбата по глухари).