Улица „Панагюрище”

Една от старите варненски улици. Намира се в периферията на някогашната турска махала. Своето име получава през 1888 г. през първото кметуване на Кръстю Мирски.

По-важни сгради по улицата

На ъгъла с ул. „Преслав” се намира грандхотел „Париж”. Сградата е построена през 1906 г. от Риза Бей Халил, който я отдава под наем. През 1910 г. при пожар целият мансарден етаж е унищожен. Възстановяването на сградата е възложено на архитект Дабко Дабков. В партерния етаж се помещава гостилница и млекарница „Париж“, както и покрит базар на Тодор Герчев. През 30-те години на XX в. тук се помещава реновираната сладкарница „Париж“ на Димитър Маринов.

В началото на улицата се намира и клонът за България на заводи „Сименс и Шукерт“, предлагащи в своите складове разнообразни електротехнически материали. С името на австрийската фирма „Сименс Шукерт АД” се свързва началото на електрификацията на България. Те строят електроцентрали в големите български градове – София, Варна, Русе.

Точно срещу хотел „Париж” през 1922-23 г. е построен красивият дом на Боян Блъсков, като двете фигури над фасадата са дело на скулптора Кирил Шиваров.
Боян Блъсков е един от първите книжари, печатари, книговезци и издатели в града ни. Книжарницата, към която има и книговезница се намира в центъра на Варна на площад „Мусала”.

В същата сграда е и шапкарският и галантериен магазин Д. Йовков & Н. Жечев.

Следва домът на литовския общественик, лекар и учен д-р Йонас Басанавичюс, известен в България като д-р Иван Басанович. Живее на този адрес от 1898 до 1905 г.

Д-р Басанович се установява във Варна през 1892 г. и е назначен за главен лекар в Градската болница. Придобил българско гражданство, става член на Българската демократическа партия и съветник във Варненския общински съвет. По негова идея е изградена втората част на Морската градина. Развива активна обществено-политическа дейност – още през 1902 г. начертава бъдещата здравна, благоустройствена и курортна политика на Варненската община. Носител е на почетен медал „За граждански заслуги” IV степен за принос в развитието на здравеопазването, балнеолечението и санитарното дело в България.

В алманасите-адресници на № 3 е отбелязана бонбонената фабрика „Борислав” на Тодор Николиев.

На № 4 се намира хотел „Шумен” (собственик Андон Златев от Дивдядово) и ресторант-пивница „Ченгел”. Под хотела се помещава и Администрацията на в-к „Морско ехо” с главен редактор Кирил Мирославов.

Друг лекар, също много популярен по това време е хирургът-акушер А. Пашаян. Живее в къщата на № 6, където се намира и кабинетът му. По време на бомбардировката от 1915 г., къщата е разрушена.

В най-живописната част на улицата, на № 22 се намира високата „бейска къща”, строена около 1860 г. – красива възрожденска къща от типа на т. нар. симетрични къщи с голям двор и старинна чешма. Реставрирана е от арх. Камен Горанов през 1974 г. и пригодена за нуждите на Етнографския музей (открит е на 27 юли 1974 г.).

На улицата e съществувала още една сграда, съборена през 1938 г. Това е дървената двуетажна турска сграда, където на 3 септември 1879 г. с царски указ се открива двукласно реално училище, получило по-късно името Първа мъжка гимназия „Цар Фердинанд” (гимназията се помещава в зданието от 1880 до 1885 г.). През годините сградата е била първоначално училище, приют за стари хора „Надежда”, поддържано от Женското благотворително дружество във Варна, както и инвалиден дом.

Още една учебна сграда – еврейското начално училище се намира на края на улицата, на ъгъла с ул. „Дебър”.