Първото българско медицинско списание

През 1883 г. няколко млади варненски лекари основават първото Научномедицинско дружество в България. Пръв председател на дружеството става д-р Мирон Игнатов – хирург във варненската Мариинска болница. Другият инициатор и основател е д-р Борис Окс – популяризатор на профилактичната медицина между населението, като въвежда у нас задължителната противовариолна ваксина още в първите години след Освобождението. Подпредседател на дружеството е д-р Ангел Пюскюлиев, а секретар – д-р Желез (Желю) Радев. Право на членство имат не само хуманитарните, но и ветеринарните лекари, зъболекари и аптекари. Почетен член на дружеството става варненският кмет Михаил Колони, който има големи заслуги към града в благоустройствено и хигиенно отношение.

Още с основаване на дружеството възниква идеята да се издава научнопопулярно медицинско списание, предназначено да “сее здравни знания и просвета между населението.”

През месец юни 1885 г. излиза първият брой на “Медицинско списание”. По време на Сръбско-българската война дружеството спира временно издаването му. До 1889 г. излизат три пълни годишни течения с грижливо подбран и обществено достъпен научен материал. Редактор на списанието е д-р Стойко Юрданов, като неоценима помощ му оказват неговите колеги – военният лекар д-р Йордан Севов и общинският лекар д-р Гълъбов. Главната цел на списанието е: “да показва на селяни и граждани, доколкото е възможно, причините на заразните болести и мерките, които трябва да се вземат за предпазване от тях и отстранението им, и да разпространява здравословни познания.”

Медицинското списание е трибуна за популяризиране на знания за лична и обществена хигиена и здравеопазване.

Поместват се статии за грижите за новороденото и малкото дете, за хигиената на ученика, включително и за гръбначните изкривявания, за поддържането на градския дом и на селската къща чисти. Обсъжда се хигиената на храненето, как трябва да се дава помощ при “нещастни случки”.

Голямо внимание се отделя на болестите – от детските до диабет, тетанус, рак и сифилис, но по-особено място заемат холерата и туберкулозата – двата “бича“, които застрашават страната след войната. Печатат се статии за вредата от “пушението на тютюна” и от “спиртливите питиета”. Засягат се и някои екологични въпроси, като за вредата от изсичането на “лесовете”; за блатата, като развъдник на комари и пр. Всеки месец списанието отпечатва здравна статистика за град Варна. Поместват се и преводни материали, предимно от френски, немски и руски и адаптирани по публикации на изтъкнати чуждестранни учени.

Наследник на д-р Мирон Игнатиев и през следващите години почти несменяем председател на дружеството е д-р Ангел Пюскюлиев. В „Медицинско списание“ той представя интересни случаи от клиничната си практика, преводни статии за новости в медицината и авторски статии по важни общественоздравни теми. Д-р Пискюлиев е автор на първата книга за морелечението: „Морските бани и гр. Варна приморска станция“ (1884 г.).

Варненското медицинско дружество поддържа контакти с чужбина и много реферати и научни съобщения се четат пред членовете и гражданите. А когато през 1901 г. се основава Български лекарски съюз, варненското дружество изпраща двама делегати, които вземат активно участие при учредяването му.