Варна посреща Александър Батенберг

На 17 април 1879 г. първото Велико народно събрание избира за княз на България германския принц Александър Батенберг. Той скоро е навършил 22 години.

На 24 юни в 11,30 ч. князът пристига в България по море със специален руски кораб “Константин”. На пристанището във Варна е посрещнат от местните първенци, начело с губернатора Драган Цанков, представители на руското офицерство в града и ликуващи граждани. От брега навътре в морето е проточен дълъг дървен мост с дължина повече от двеста метра, по който да мине Негова Светлост, когато слезе на сушата. Безброй национални знамена се развяват дори и в морето, където стоят наредени в очакване много лодки и кораби. Впечатляваща гледка са ученичките в бели дрехи с трикольорни ленти през рамо и букети цветя в ръце.

На пристанището са издигнати  триумфални арки с надписи: “Добре дошъл, Светли Княже”, “Да живее Негова Светлост Александър I”, “Да живее България свободна”. Улиците и къщите са украсени със знамена. Под градските порти до митницата е разположено голямо табло, на което е изрисувана България – красива жена с народно облекло, която поднася на княза корона. Надписът на таблото гласи: “Дерзай, Княже, народът е с теб”.

Князът слиза от кораба облечен с генералска униформа и български калпак на главата, препасан през гърдите с лента. Председателят на градския съвет Велико Христов му поднася хляб и сол върху красив сребърен поднос, на който е изобразен българския герб и са изписани думите: “На Негова Светлост Български княз Александър I – от град Варна”.

В книгата “Строители на съвременна България” Симеон Радев с чувство за хумор разказва как чарът на княза покорява всички посрещачи : “Князът прелъсти всички. Със своята тържествующа младост, с малко женствената си красота, с наивните си любопитни очи, с добрата си усмивка той олицетворяваше истински зората на България. Всичко се видя царствено у него: осанката, погледът, движенията. “Младичък”, казваше тълпата, с един оттенък на нежно покровителство”.

Качен на ален кон, Александър I се отправя към българската църква. Посрещнат е от духовенството, начело с Варненско-Преславския митрополит Симеон. Отслужен е молебен, а митрополит Симеон го приветства с думите: “Светлий Княже, честит е денят, в който за първи път встъпваш на българска земя в новото твое отечество. Честит е денят, в който за първи път посрещат твоите поданици своя избранник, чрез който се възстановява българския престол, немилостиво тъпкан от агаряните и великодушно възстановен днес…”.

За квартира на княза е приготвен градският конак “отвън хубаво измазан, а отвътре богато и изящно украсен и постлан”. Към 15 ч. е сервиран пищен обяд за 35 души, който продължава до вечерта. Вдигат се наздравици, музиката не престава да свири. Вие се голямо хоро под балкона на княжеските покои.

“Беше вече чак около 10 ч. когато Негова Светлост изпрати един свой адютант да поблагодари народу и в същото време да помоли събравшите се да го оставят на мира…”, коментират местните журналисти.

На сутринта Александър I отпътува с железницата за Търново, където на 26 юни полага своята клетва. Преди да се раздели с варненци, дарява1000 франка за бедните граждани.