Морето на Христо Каварналиев

“Христо Каварналиев познава широката душа на морето. Живял е нейната многолика скръб и радост и умее да моделира нейната стихия в разнообразни варианти и нюанси. Морето е ту спокойно, ту повърхността му се раздира от ярост и светкавици, за да заспи през знойната нощ… ” – Андрей Протич, 1924 г.

“Той е художник на развълнуваното, възбудено, запенено море. Картините му представят яростта на вълните, които ту се гънат, ту се блъскат страхотно запенени, а над тях навъсено небе със злокобни облаци…” – Проф. Янко Арнаудов, 1939 г.

Христо Каварналиев е сред плеядата класици-маринисти като Антон Митов, Александър Мутафов, Марио Жеков, Георги Велчев и др., останали верни на морето до края на живота си.

Роден е на 8 май 1894 г. Майка му е гъркиня, родом от Балчик, а баща му е роден в Каварна, но след Освобождението се заселва във Варна и прозвището “Каварналията” му става фамилно име. Магията на морската шир, почувствана в детските години, Христо Каварналиев последователно прокарва като главна тема в своето изкуство. В Държавното рисувално училище има щастливата възможност да бъде сред големите педагози Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Антон Митов, както и да специализира в художествената школа на Франц Щук в Германия.

Пътуванията му из България, Германия, Франция, Русия, Египет и други страни са богат източник на сюжети за самостоятелни изложби от пейзажи – акварел, масло, пастел, гваш. Неговите картини, опоетизирани с разнообразен колорит, привличат вниманието на публиката в многобройни изложби и участие в общи прояви на български художници.

Изключително работоспособен, с усет за поетичното и емоционалното в сюжета, художникът създава и пейзажи от старата част на Варна – художествен летопис на града. Към тях прибавя сказки и статии за историята на изобразителното изкуство, за духовните ценности и опазване на старините.

През февруари 1936 година във фоайето на варненския театър се открива юбилейна изложба на художника. Той излага около 100 свои творби и от всички тях блика живот, слънце, радост.

Вестник “Варненски новини” от 25 февруари 1936 отразява събитието:

“Безспорно Каварналиев си остава един от най-крупните наши маринисти, певци на морето. А морето сякаш се е сродило със сърцето на художника. Сякаш неговата стихия и буря са минали през душата му и той като трубадур е тръгнал да го възпява. И действително, морските платна на художника са песни – песни на морето. Спирате се пред тях и като че ли се спирате пред самото море, над което се готви да мине буревестник и да разлудува безкрайната му синя гръд. Изложбата на Каварналиев е празник за Варна и тя трябва да бъде посетена от всички, които милеят за българското изкуство.”

Богатото му творчество е разпръснато в галерии и частни колекции в страната и чужбина. Умира във Варна на 18 май 1951 година.