Ярослав Романчук: “България има пред себе си хубаво бъдеще, което само образован народ може да постигне!”
Ярослав Лев (Лвович) Романчук е роден на 16 септември 1861 г. в гр. Калуш, Галиция (бивша Австро-Унгария). Завършил първоначалното си образование в четирикласното училище в гр. Стрий, той продължава обучението си в императорската гимназия в Лвов, а през 1883 г. завършва Философския факултет на Лвовския университет.
В края на 1885 г. Ярослав Романчук се преселва в България. До 1891 г. живее в София, където освен с журналистическата си дейност като кореспондент на украинските издания – сп. “Зора”, в. “Дело” и на полското научно-литературно списание “Kraj”, работи и като гимназиален учител. През есента на 1891 г. е назначен за учител в гр. Варна. Тук до 1902 г. той преподава френски, немски и латински в мъжката гимназия “Фердинанд I”.
По-късно, от 1910 до 1928 г. работи като директор-уредник на градската общинска библиотека. Като уредник на библиотеката, Романчук прокарва редица нововъведения: Участва в приемането на новия Устав и Правилник на библиотеката през 1910 г. Закупува голям брой книги – научна, художествена и справочна литература и сам описва и каталогизира цялото книжно имущество по европейски образец. Изготвя първия Каталог на художествения отдел на книгите в библиотеката. Прави промени в реда и организацията на процесите в библиотеката, в различните способи за обогатяване на книжния фонд, сам става един от крупните дарители.
През същия период той развива и голяма обществена и публицистична дейност като член и секретар на настоятелството на “Славянското благотворително дружество”, като член на градските дружества “Варненски кореняк” и “Научна дружба”. От 1927 г., т.е. от самото основаване на “Варненски кореняк”, той е негов редовен сътрудник, а впоследствие и главен редактор, какъвто го заварва и смъртта му на 16 ноември 1937 г.
Ярослав Романчук е публицист, литературен критик и популяризатор на българската литература в Украйна и Полша. Пише статии и дописки за България за украинския в. “Дело”. Повечето от тях подписва с псевдонима Драган. Публикувани са под рубриката “Писма от България”, някои със заглавия: “Украинци и българи”, “Съвременна България”, “Научното движение в България” и др. Много от дописките са посветени на историята на българското политическо и културно възраждане и на неговите най-бележити представители – Патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петър Берон, Христо Ботев, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков и др.
Най-оживена публицистична дейност Ярослав Романчук развива при престоя си във Варна на страниците на в. “Варненски кореняк”. За десетгодишното си сътрудничество в този вестник (1927-1937 г.) той публикува над 30 статии и дописки.
Ярослав Романчук се интересува и от бъдещето на Варна като международен курорт, от библиотечното и читалищното дело. Пише статии-монографии за живота и дейността на видни варненци като Кръстю Мирски, Михаил Колони, Иван П. Церов. От дописките му на политически теми изпъква статията, актуална и днес “Възможен ли е вечен мир?”.
През 2003 г. Общинският съвет във Варна взема решение да бъде поставена паметна плоча на Ярослав Романчук на фасадата на дома, в който е живял – ул. “Братя Миладинови” No 8 със следния текст: “Тук живя Ярослав Романчук /1860 -1937 г./ Общественик, учител, публицист. Директор на Варненската библиотека от 1910 г. до 1928 г.
