“Жеравлен връх” край Варна

Един увлекателен разказ на краеведа Ярослав Гочев за миналото на “Жеравлен връх” в местността Турна тепе, където на 13 ноември 1978 година официално е открит Парк-паметникът на българо-съветската дружба.

“Сред великолепен парк на могилата “Жеравлен връх” е издигнат Паметник на дружбата. В недалечното минало това е била една уединена могила, особено привлекателна през пролетта, когато цялата се покривала с цветя – истинско царство на дивата перуника. От тази могила се разкрива прекрасна гледка към морето, нос Галата, Варненското езеро, града и други красиви околности.

По време на Руско-турската война през нощта на 23 срещу 24 юли 1828 г. русите дошли до Варна по море със 72 кораба. Още същата нощ те завзели “Жеравлен връх” и околните височини. Могилата получила това име от гражданите на Варна, които на сутринта забелязали на върха много войска и оръдия и казали: “Руската войска ни изненада, както ни изненадват жеравите…”

Според някои източници руският император Николай I от своя червена шатра, разположена на могилата, наблюдавал обсадата на Варна и сраженията, които се водели за превземането на града. Сред народа се говорило, че могилата е била съединена с Варна посредством подземие, което излизало някъде около църквата “Св. Никола”, и че през това подземие русите са успели да влязат в града. Хермин Шкорпил твърдо отрича това. Според него хората са смятали за подземие останките от римския водопровод, направен преди повече от 1800 години.

По време на обсадата на Варна през 1828 година една млада безстрашна българка – варненката Рада, преоблечена като мъж, минала през нощта в руския лагер и съобщила на русите местата на турската отбрана. Впоследствие Рада станала акушерка и е била много почитана от съгражданите си. До къщата и била построена чешма – “Чешмата на баба Рада”. А след Освобождението, улицата, на която е живяла тя е била преименована “Баба Рада”, име, което носи и днес.”

***

Народно дело, нед. изд. бр. 30, 31 авг. 1986.