Д-р Ангел Пюскюлиев – непознатият поет

Д-р Ангел Д. Пюскюлиев е роден на 16 август 1845 г. в Шумен. Баща му Димитър бил аптекар и това било решаващо за решението малккият Ангел да учи медицина. Първоначалното си образование получава при Добри Войников, който събудил интереса му към литературата. След постъпването си във Военното медицинско училище Пюсклюлиев задълбочил този свой интерес. След завършването на образованието през 1871 г. си бил разпределен като военен лекар в Босна и Херцеговина.

След Освобождението работи като лекар в Габрово и Шумен. Във Варна се установява през 1882 г. Назначен е за старши лекар, а по късно за Управител на Варненската държавна болница. Жени се за Роза Живкова – сестра на видният обществен, политически и културен деец Георги Живков. От основателите е на Варненското медицинско дружество – първото научно медицинско дружество в България. През 1892 г. е назначен за директор на Гражданската санитарна дирекция при Министерството на народното здраве и се мести в София. След падането на Стамболовото правителство е уволнен и от 1894 г. окончателно се установява във Варна. Като лекар придобива широка популярност със своите познания, отзивчивост и човечност. Варненските граждани многократно го избират за общински съветник и на два пъти за кмет на града. Като кмет д-р Пюскюлиев насочва вниманието си към основни проблеми на Варна – водоснабдяването, изграждането на канализационна мрежа, регулация и разширяване на улиците, озеленяването и Приморската градина. По време на неговото кметуване започва изграждането на Аквариума, Алеята на Възраждането, определят се места за изграждане на колодрум и Юнашкия салон, многократно поставя въпроса за изграждане на хотел и превръщането на града в морски курорт.

За отношението на варненци към д-р Пюскюлиев говори фактът, че още приживе по време на 50-годишният юбилей от лекарската и обществената му дейност през 1921 г. се взема решение на негово име да бъда кръстена улица. Д-р Пюскюлиев е автор множество научни статии свързани с професионалния му път. Публикува “Морските бани и гр. Варна – приморска станция” 1894, “Лекуването на охтиката в санаториите” 1894 и “Доклад по водоснабдяването и канализацията на Варна” 1904, но по-малко са известни литературните и преводните му творби, по-голямата част, от които отпечатани в ученическите му години в Цариград. В литературоведската ни книжнина внимание на тези му занимания обръща Б. Пенев в История на новата българска литература. Т. 1. С. 1957  и то най-вече на стихотворението „Пейте, Славейков!” отзвук на Славейковата елегия „Не пей ми се!”. През 1986 г. в „Език и литература” проф. Елена Налбантова публикува статията „Делото на Ангел Пюскюлиев”, в която обстойно анализира литературното творчество на бъдещия варненски кмет.

В годините на своето пребиваване в Цариград А. Пюскюлиев се включва активно в живота на българската колония. Член е на българското читалище, взеима участие в църковната борба, участва като любител актьор в театър „Сулие”, член е на Македонското дружество. Пюскюлиев не е продуктивен поет – публикува общо седем стихотворни творби във вестниците „Время”, Македония”, „Право” и списание „Македония”. Всъщност известността си като творец дължи преди всичко на споменатото вече „Пейте, Славейков!”. Творческият му път започва и завършва с две елегии „Мечтанията на един ученик” и „По-спокойний живот”  публикувани съответно във „Время” през 1870 г. и „Читалище” през 1872 г. С произведенията си „Към стихотворците” и „Поетическото изкуство” А. Пюскюлиев иска да запознае българските читатели със законите на европейския класицизъм под влияние на Боало, когото изучава в ученическите си години при Д. Войников. Освен това отпечатва и творбите „Посвещава се комуто се пада” и „Сонет към девойката Х”, вероятно първият български публикуван сонет. Творчеството на Пюскюлиев не среща радушен прием в българските литературни среди и вероятно това е причината да не задълбочи творческите си търсения. Като преводач той се изявява публикувайки, с намесата на П. Р. Славейков, „Последниий абенсераж” на Шатобриан през 1869 г. отпечатана в печатницата на в. Македония в Цариград. На последната страница е отбелязано: “За превода на тази приказка ний има да благодарим на Негова милост Г-на А. Д. Пюскюлиева, наши са само някои дребни поправки”. взима участие в дискусията за характера на преводаческата дейност с бележката „Няколко речи за превожданието”  отпечатана във в. Македония, с която утвърждава в българския език използването на думи като: кавалер, девиз, комплимент и др.

Не са известни други преводни или авторски произведения на А. Пюскюлиев с изключение на обнародваната през 1880 г. в печатницата на Р. И. Блъсков във Варна поема на О. Бартельоми „Сифилис”, за която самият преводач споделя, че не се е придържал по никакъв начин към оригинала и държи само на образователната страна на произведението като пренебрегва твърдения, които не отговарят на истината от съвременна медицинска гледна точка.

Д-р Ангел Пюскюлиев умира на във Варна на 9 март 1935 г. в дома си на ул. „Пирот” няколко месеца преди да навърши 90 години.

ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ

Литературни творби

Мечтанията на един ученик. // Время, I, N 33, 26 март 1866

Пейте, Славейков. // Читалище, I, N 3, 1870, с. 74-75

Няколко речи за превожданието. // Македония, N 16, 1870

Сонет към девойката Х… // Читалище, I, N 19, 1871, с. 607-608

Към стихотворците. // Читалище, I, N 9, 1871, с. 273-275

Посвещава се комуто се пада. // Македония, V, N 16, 6 апр. 1871, с. 4

По спокойний живот. // Читалище, II,  N 8, 1872, с. 370-371

Поетическото изкуство, // Читалище, II, N 14, 1872, с. 661-662, N 15, с. 702-704

Преводи

Шатобриан, Франсоа Рене дьо. Последний абенсераж : повест от Шатобрияна / прев. А. Д. Пюскюлиев ; издадена от П. Р. Славейкова. – Цариград : в печатницата на “Македония”, 1869. – 64 с.

Бартельоми, Огюст Марсей. Сифилис : Поема / Бартелеми ; Прев. д-р А. Д. П. – Варна : Р. И. Блъсков, 1880. – 15 с.

Професионални публикации

Доклад от д-р А. Пюскюллиев, кмет на гр. Варна, до Общинския съвет по водоснабдяването и канализацията на гр. Варна . – Варна, 1904. – 44 с.
            Изд. е притурка към Варненски общински вестник 1904 г, брой 17.

Лекуването на охтиката в санаториите. – София : Вълков, 1894. – 73 с.

Морските бани и гр. Варна – приморска станция. – Варна : Печ. Н. Петров, 1894. – 34 с.

Болестите, от които могат да се заразяват децата в училището / Ангел Пюскюлиев. // Медицинско списание (Варна), I,  N 7, 1 апр. 1886, с. 309-314.

До колко време учениците, които са боледували от заразителни болести, трябва да се отстраняват от училището. // Медицинско списание (Варна), ІІІ,  N 9, 20 март 1888, с. 139-141.

За етиологията на туберкулозиса (охтика, верем) и за предпазителните мерки. // Медицинско списание (Варна), II,  N 1, 1 ноем. 1886, с. 4-12

Запичанието (констипацията). // Медицинско списание (Варна), I,  N 7, 10 апр. 1886, с. 333-334.

Захарина (или захар от каменни въглища) : Нейното присъединение към храната на страдающите от захарната болест и въобще употреблението й като храна. // Медицинско списание (Варна), ІІІ,  N 11, 10 апр. 1888, с. 165-174.

Змия в пищеварителния канал! // Медицинско списание (Варна), II,  N 26, 10 юли 1887, с. 411-415.

Лесовете и тяхното изсичание. // Медицинско списание (Варна), II,  N 34, 1 окт. 1887, с. 532-543.
            Влияние на горите върху климата и здравето на човека.

Наставления за къпание в морето.(Неофициален отдел). // Варненски общински вестник (Варна), VIII,  N 20, 10 юни 1895, с. 3-4.
Нужниците и тежката болест. // Медицинско списание (Варна), I,  N 11, 10 авг. 1886, с. 516-519.
Опасност от близосъседството на курниците. // Медицинско списание (Варна), I,  N 7, 1 апр. 1886, с. 318-320.
            Болести пренасяни от домашни птици.

Скарлатина (Брусница). // Медицинско списание (Варна), I,  N 7, 10 апр. 1886, с. 326-328.

Hemicontractura. // Медицинско списание (Варна), II,  N 9, 20 ян. 1887, с. 135-139.

ЛИТЕРАТУРА

Бозова, Тинка и др. Кметовете на Варна / Красимира Томова, Тинка Бозова . – Варна : МС, 2010. – 168 с.

Джумалиев, Г. Приносът на гр. Шумен за развитието на българската книжнина до Освобождението / Г. Джумалиев. // Известия на Народния музей Коларовград (Шумен), II, 1965, с. 91-107

Димчева, Кристиана. Мечтата на възрожденеца / Кристиана Димчева.  // КИЛ (Варна), III , N 13, юли 1994, с. 7.

Димчева, Кристиана. Непознатият Пюскюлиев / Кристиана Димчева. // Епоха (Варна), IV, N 12, 24-30 март 1993, с. 4.

Дряновски, Борислав. Кметовете на Варна : Ч. 2.  1903-1923 / Борислав Дряновски . – Варна : Славена, 2011. – 296 с.

Меджделиев, Георги. Д-р Ангел Пюскюлиев – лекар и кмет на Варна. (Варненци) / Георги Меджделиев. // Варна Експрес, 2, N 2, 5 ян. 1993, с. 6.

Мирски, Хр. Кр. Миналото на Варна : Кметуването на Д-р Ангел Пюскюлиев / Хр. Кр. Мирски. // Варн. общ. вестник, XXXV, N 290-291, 30 окт. 1932, с. 4-6.

Налбантова, Елена. Делото на Ангел Пюскюллиев / Елена Налбантова. // Език и литература (София), XLI,  N 2,  1986, с. 91-102.

Паскалев, Добрин и др. Д-р Ангел Пюскюлиев : Един от пионерите на морелечението във Варна / Добрин Паскалев, Добринка Радойнова, Анна Кирчева, Мариета Георгиева. // Историко – медицински сборник, IV-V, 2008-2009, c. 19-22.

Стоянов, Петър. Интелектуалците: д-р Пюскюлиев. Варненските кметове през бурните години на 20 век / Петър Стоянов. // Море, 24 часа (Варна), N 60, 17 май 2000, с. 6.

Стоянов, Петър. Вторият мандат на д-р Ангел Пюскюлиев / Петър Стоянов. // Море, 24 часа (Варна), N 76, 22 юни 2000, с. 6.